ЗАПАМЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запаметя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Задържам, запазвам в паметта си нещо във вида, в който го възприемам; запомням. Той приповдигна мъчително вежди, очите му от време на време светват към майката, към близките, сякаш иска да ги запамети за последен път. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 131. След като подреди бельото си в мукавеното куфарче, той застана сред стаята, огледа я, сякаш се мъчеше да запамети всеки предмет, всяка дреболия, кимна с глава и излезе навън. А. Гуляшки, СВ, 201. За жалост, не съм запаметил разговори между Вазова и баща ми от онова време. СбЦГМГ, 135. // Запомням наизуст текст, музика и под. Не е достатъчно актьорът само да запамети текста на една роля – той трябва да се вживее в нея, в цялата пиеса, в мислите на автора. Ст. Грудев, ББ, 44. – Има една друга песен – „Кървава кошуля“ – цялата я запамети, пее я като по вода... Д. Спространов, ОП, 80. Музикалността на Моцарт е изключителна. Тя се проявява още в детските му години. Той учудвал с импровизациите си на пиано и умението си да свири на орган и цигулка, да акомпанира по слух, да запаметява и възпроизвежда лесно мелодии. Пеене ІХ кл, 78. Сяда Сава. Учи сам. / Карта не признава. / И урока на вода / зубри, зубри Сава – / сто пъти рече „Марица“, / сто и двадесет – „Росица“. / Все повтаря, все шепти, / за да ги за-па-ме-ти. М. Лъкатник, ВП 47. запаметявам се, запаметя се страд. Разказът за бригадата на майстор Чук започва с описание на главните герои в стихотворна форма, която лесно се запаметява от децата. ЛФ, 1958, бр. 17, 2.

ЗАПАМЕТЯ̀ВАМ СЕ несв.; запаметя̀ се св., непрех. Обикн. с предл. в. За мисъл, случка, събитие и под. – задържам се, запазвам се задълго в паметта на някого; запечатвам се. Дружбата с Минча го измени, пък беше прочел и една книжка за жената. От тази книжка той не можа да разбере много работи, но едно нещо се запамети в главата му: че на жената трябва да се гледа човешки. Г. Караславов, Тат., 222. Такава картинка се беше запаметила в съзнанието му – гледал я беше някога, още като ученик, в читанката. А. Гуляшки, СВ, 37.


Източник: Речник на българския език (онлайн)