ЗАПЛÈСНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заплесна като прил. Разг. 1. Който често и лесно отклонява вниманието си върху странични, обикн. маловажни неща; разсеян, занесен, отнесен. Вторият помощник бил добър моряк, но свенлив и заплеснат човек. П. Спасов, ХлХ, 383.
2. Който се предава изцяло на някаква мисъл, занимание; занесен, отнесен. „Неведнъж съм пял и говорил за това и колцина ми се смееха в очи, колцина ме наричаха заплеснат безумец, а все пак моята вяра в това не заглъхна в гърдите ми.“ П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 144.