ЗАРАЗЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За настроение, състояние, чувство и под. – който въздейства и леко се предава на околните; увличащ. Всеки помни как беше съвсем други човек господин Бучински: винаги в добро разположение на духа, което имаше заразително действие въз другите. Ив. Вазов, Съч. IХ, 3. Но изведнъж в широкото помещение звънна безгрижен детски смях. Той беше така чист и заразителен, че всички наоколо започнаха да се смеят. Кл. Цачев, ГЗ, 147.
2. Остар. За болест, болестен процес – зарàзен, инфекциозен. Това, което днес науката твърди с абсолютна сигурност, е, че ракът не е заразително заболяване и че той не може да се предава от човек на човек, както това е възможно при инфекциозните болести. Р. Райчев, НКД, 110-111. Лошата инсталация е не само размътвала често водата, но още и пренасяла заразителни болести. П. Делирадев, В, 137. Разтвори книгата и седна до прозореца, мислейки, че подлостта е нещо като силно заразителен грип – прокрадва се в човека въпреки предпазните мерки. Ем. Манов, БГ, 117.