ЗАРАЗОНОСЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който носи в себе си зараза и може да стане източник на зараза. В някои случаи в него [брашното] могат да попаднат от хора заразоносители и болестотворни бактерии. Ив. Златев и др., МЗ, 56.


Източник: Речник на българския език (онлайн)