ЗАСИЯ̀ВАМ, -аш, несв.; засия̀я, -я̀еш, мин. св. засия̀х, св., непрех. Обикн. с предл. от. Започвам да сияя. В далечината засиява дъга, толкова пъстра и чудна, че изглежда като приказка. Й. Радичков, ЧП, 238. Не беше отдавна, когато салонът, цял засиял от разкош и светлина, събираше цвета на софийското общество. Д. Немиров, Др, 10. Като получеше от майка си книга, Неда засияваше от радост. Т. Влайков, Съч. II, 282. Вълчан войвода се засмя тихо. Строгото му лице засия от скрита радост. Ив. Гайдаров, ДЧ, 69. Доведе си жена някъде от далеко. Сред тоя потъмнял, окелавял свят тя падна като чиста капка роса, засия, засвети. Елин Пелин, Съч. IV, 272.