ЗАСЛЕПÈНИЕ, мн. няма, ср. Липса на възможност, способност за правилна или обективна преценка на явленията (обикн. поради самонадеяност, гордост, страст, възбуда, прекалено доверие в някого или нещо, липса на достатъчна информация и др.); заслепеност, заслепление, заблуждение. Не се обръщаше назад – вървеше бързо, навел глава, в някакво заслепение, което не му позволяваше да възприема околния свят. Лицето на убития стоеше пред очите му и го изпълваше с мъка и гняв. Ем. Станев, ВТВ, 57. А Византия отиваше към гибел и това го виждаше всеки, у когото разумът надделяваше заслепението, но това не тревожеше вече духа на Теодосий. П. Константинов, ПИГ, 55. Всичко в тебе е бегло, преходно и все закъсняващо. Все си „ще бъда“ и „щях да бъда“, никога истински „аз съм“. И затова в заслепение всичко пропущаш. Бл. Димитрова, Лав., 120. Министрите сè в заслепението си, вместо да дадат внимание на думите му, наклеветиха го, че е пруско оръдие, подкупен, за да причини раздор в държавата. Лет., 1872, 196-197.


Източник: Речник на българския език (онлайн)