ЗАСТЍНАЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от застинал. Той се канеше да се облегне на лакът и да се опита да задреме, когато вън се счуха стъпки и в мъртвешката застиналост на нощта се преплетоха сърдити, глухи думи. Г. Караславов, ОХ ІV, 597. Само Петко Сланината като че ли нямаше свои мечти. Постоянно спеше този млад по години старик. Вечно сам! И тази страшна застиналост и мудност! Й. Гешев, ВТ, 14-16.