ЗАЯДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който по характер е сприхав и обича да се заяжда, да дразни, да се спречква с другите. – Василев е един заядлив по характер човек и необективен. Тарас, СГ, 117. Станка познаваше лошия нрав на етърва си, знаеше колко е тя заядлива и злодумна, но все пак остана изумена от това обвинение. Г. Караславов, ОХ II, 525. Ако някъде доловите злъч, то е защото съм си заядлив. Сл. Македонски, ЕЗС, 138. Синът на Давид Кьосето не се покоряваше лесно и също като баща си беше заядлив. Й. Йовков, ЧКГ, 86. // Който поради някакви обстоятелства е обхванат от желание да се заяжда, да се спречква с другите. Напоследък поради фалита на търговията си той бе станал тъй сприхав и заядлив с хората, че съгражданите му предпочетоха да изберат ловчанеца Драсов, нежели него. Ст. Дичев, ЗС II, 587. „Е, май че ставам зъл. Зъл и заядлив като всеки несретник.“ Тази мисъл изведнъж го порази. Ем. Манов, БГ, 23.
2. В който има обиди, остроти или подигравки, който съдържа или изразява злост. Шатев се бе облегнал на масата и с жар отговаряше – репликите му бяха остри, заядливи. Д. Спространов, С, 165. Тези разгорещени и заядливи разпри бяха станали навик на хората от бригадата. И. Петров, НЛ, 152. Иван донякъде оправдаваше стрелочниците и може би затова не се обиждаше от заядливите им шеги. М. Марчевски, П, 274. В гласа му трепнаха заядливи нотки, той изпита желание да каже нещо остро и хапливо, веждите му се сключиха над очите. А. Гуляшки, Л, 394. Заядлива критика. Заядлива закачка. Заядливи думи. Заядлив тон.
3. Разш. Обикн. за куче – който лае по минувачи, обикн. без причина. Мисълта на Гражев беше заядлива като куче, което са раздразнили, като са му показали пръчка пред колибата. Ив. Мартинов, ДГ, 69. // За лай – в който има раздразнение, нападателност. От близо и далеко низ селото се разнасяше заядлив кучи лай. Д. Калфов, ПЮН, 57.
4. Прен. За клони и под. – който закача. И аз търча, без да обръщам внимание на кривите, заядливи клони, които ме дърпат отвред и се изпречват пред очите ми. Ем. Станев, ЯГ, 34. Няма [на Витоша] нито отегчителния камънак на Драгалевци, нито неравностите на планинската пътека, нито заядливите смрикови храсти. П. Делирадев, В, 259.