ЗЛОЕЗЍЧНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, на когото е присъщо да злослови, да говори лошо за другите; злословник, злословец, клеветник. Има злоезичници, които се одързостяват да изказват светотатски мнения за песните му. Ив. Вазов, Съч. XII, 67. – Кои са мръсните езици, които трябва да отрежем, или по-право – мръсните глави? – Много. Първо на първо – приготви се да изброява началникът на стражата, – първо на първо оня злоезичник Панакуди. Н. Хайтов, Л, 75.