ЗЛОЖЕЛА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който желае зло някому; недоброжелател. Противоп. доброжелател. Богомилът пак обърна коня си надолу по пътя, но в ума му остана мисълта за двамата братя на Агата Самуилова. То беше поради преголяма подозрителност, беше и поради преголямата му ненавист към всеки враг на царството, към всеки чужденец, който сам по себе си е враг и зложелател. Д. Талев, С II, 82. Той не можеше да знае, че неговото присъствие тук е известно вече и на приятели, и на зложелатели. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 206. – Който прави зло на другите, казува ся злодеец, и тойзи, който желае да прави зло, казува ся злобник, зложелател и зломисленик. П. Р. Славейков, ПЧ, 36.