ЗЛОЖЕЛА̀ТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Отвл. същ. от зложелателен; злонамереност, недоброжелателност, враждебност. Противоп. доброжелателност. В гласа му нямаше зложелателност, нито закана, а само непоколебима решителност. Н. Хаджийска, И (превод) [еа].