ИГРЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изпълнен с жизнена енергия и се движи много, с голяма лекота; подвижен, пъргав, жив. В двора на Глаушевци имаше едно младо, весело куче. То беше пъргаво, игриво, закачаше другите две стари кучета в двора. Д. Талев, ЖС, 7. Само в планините, покрити с гора, човек може да се наслаждава без насита на мелодичната и омайна песен на горските пойни птички, на игривата катеричка. П. Делирадев, БГХ, 24. От дебелите им [на върбите] сенки лъхаше приятна прохлада. Да легнеш под такава сянка и да спиш. Или да хвърлиш въдицата и да чакаш търпеливо, докато клъвне някоя игрива рибка. М. Марчевски, П, 211. Това много красиво животинче [фенекът], ако бъде взето още като мъничко, се опитомява много добре. То е много игриво, мило и забавно. К. Тулешков, ХЖ II, 8. Пак викове. Деца игриви. / Дори полуумрели – полуживи / развеселяват се и святкат им очи. К. Христов, ЧБ, 313–314. l Обр. Игривата Стрема, що лъкатуши из зелените паши и ливади, ми се видеше като един сребърен конец. Ив. Вазов, Съч. XVII, 114. Беше тихо. Само игривата вода на потока пееше своята неизменна песен. К. Ламбрев, СП, 158. Ревнив синчец, горкинко цвете, / самичко на брега ронливи – / една по друга го прегръщат / и милват го вълни игриви. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 78. // За мелодия – която е бърза, жива, подходяща за танцуване. Заслушан неволно в тия игриви звуци на кавала, Стоян, без да ще, зареди и думите на скокливата песен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 3. В големия салон на казиното свиреха циганите на Гица. От естрадата игривата песен на цигулките прииждаше на бързи трептящи вълни. Ст. Дичев, ЗС I, 413. В това време болярите отново запяха. От дружните мъжествени гласове, от сърдечния и игрив напев личеше, че тая песен им беше по сърце. Ст. Загорчинов, ДП, 134. Новата мелодия ми беше непозната. Игрива, хороводна, с внезапни синкопи. Кл. Цачев, СШ, 193. Но по едно време пращенето изчезна и над площада, над селото се разнесе игрива народна песен. Кр. Григоров, Р, 193. // За светлини – който постоянно се мени чрез бърза смяна на движенията. През листите на гората играеха слънчеви лъчи и се сипеха като златни монети по земята. Душата ми се изпълни с тия игриви лъчи и цял ден там бе светло. Елин Пелин, Съч. II, 63. В камината гореше хубав, буен огън. Пламъците лижеха тъмнината и сенките в стаята растяха все по-ясни, по-игриви. Б. Йосифова, БЧМ, 5. Скоро зад опушеното стъкло на малкия прозорец блесна игриво пламъче на свещ. Ал. Бабек, МЕ, 24. Имаше нещо мило в игривите отблясъци на пламъците по стените. Сп. Кралевски, ВО, 30.
2. Прен. Който по характер е жизнерадостен, който обикновено е в добро разположение на духа; весел, жизнен. – Ах, прелестна е вашата дъщеря, госпожо, весела, игрива, отлично възпитана. Ст. Л. Костов, Г, 65. Тя беше игрива, свободна в обноските и в думите си. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 30. След девети септември той се ожени за една дамичка от бившия хайлайф, хубавичка, игрива. Ем. Манов, ПС, 13.
3. Прен. Който изразява радост, бодрост, хубаво настроение; весел. С дясната си ръка той [Панчо] се подпираше на висока патерица, а левицата беше сложил върху рамото на едно четиринадесет-петнадесетгодишно момче, пълно и червено като петровка ябълка, с живи, игриви очи. Ст. Загорчинов, ДП, 256. В една голяма витрина до една грамадна тиква беше изправено момиче, което с игрива усмивка върху силно начервените си устни сочеше към тиквата. Г. Белев, КВА, 246. Поглед не игрив, не весел, не миловиден или простодушен, а тежък, прав, остър. Т. Влайков, Съч. II, 44. В очите на младата жена се мярна игрива искрица и тя едва сдържа усмивката си. В. Геновска, СГ, 51.
4. Прен. За думи, разговор – който е шеговит, остроумен, духовит, жив. Често с хумор, с игрив език редакторът разглежда и филологически въпроси, като не пренебрегва и другите отдели от предишната програма. М. Арнаудов, БКД, 36. Момата ме поздравява весело с добре дошъл, аз ѝ отговарям с някои игриви любезности и се връщам да си избера нещо сладко. Ал. Константинов, БГ, 9. Игривата реч и дяволитото остроумие на Демулена, хладното и отвлечено красноречие на Робеспиера; Дантон, който бе една стихия – у всичките тях има нещо общо. С. Радев, Худ., 1909, кн. 1, 14.