ИДИЛЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на идиличен. По него [Цариградското шосе] радвала не само зеленината, а и пасторалната идиличност. Блеели овце, мучали крави. Градинари тракали с „долапи“ и поливали зеленчуковите си градини. П. Мирчев, К, 90. Животът в уличката беше умален вид на живота изобщо – зад неговата идиличност и привидна добросърдечност експлоатацията си оставаше експлоатация и търговията – търговия. Ем. Станев, ИК I и II, 110. И ако Гьоте и Шилер са се преселили във Ваймар, то е не заради неговото красиво месторазположение, нито заради тишината и идиличността му. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 339.