ИЗВЛЕЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Книж. Извадка от някакъв документ или съчинение. И додето аз исках да направя само някои извлечения от него [материала], то ми ся предложи, ако ща, да зема на себе си и съставянието на желаемата от тях история за Габровското училище. Π. Ρ. Славейков, ГУ, II. Ще приведа още един образец, за да се види как тоя талант да описва се применява към други предмети. Извлечението е от „Самодива“. К. Величков, ПССъч. VIII, 203. Представено е извлечение от протоколите на дружеството. Б. Маврудчиев, СКБГ, 45. Наместо препис от всичкото решение, съдящите ся могат да искат да им ся даде извлечение от него. ВП, 45.
2. Остар. Извличане. Извлечението на квадратния корен е действие, обратно на въздигането в квадрат. К. Кърджиев, А, 289.