ИЗВЪ̀НБРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се създава, осъществява извън брака. Откакто овдовя, нито веднъж не направи опит да се ожени повторно. Нито пък се постара да си създава извънбрачни отношения с жени. Т. Харманджиев, Р, 77. Тревожни мисли, сладки мигове и смесени чувства за тази извънбрачна връзка с Ленчето окупираха съзнанието на Кочо Фотев. Тарас, ТМ, 119. Извънбрачна любов.
2. За човек – който е роден от родители, които не са сключили брак. – Аз не искам бъдещото ми чедо да бъде извънбрачно – изгълча глухо Александър. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 183. Извънбрачно дете.