ИЗВЪ̀НКЛЀТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се намира или се извършва извън клетката. Около 70 процента от водата на човешкия организъм се намира в самите клетки. Останалата част от водата се намира в междуклетъчните пространства, а също и в кръвта и лимфните съдове. Тази вода се нарича извънклетъчна вода. Б. Койчев, Б, 90. По-рано съществуваше схващане, че извънклетъчни ферменти се отделят само при микроорганизмите и паразитните висши растения. Н. Митрева, ВРС, 23. Повечето животни имат извънклетъчно смилане. У тях храносмилането става в определени празнини на тялото. Анат. IX кл, 43. Извънклетъчен синтез.