ИЗВЪ̀НКЪ̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се извършва извън къщи, вън от дома. Когато някога била заета с извънкъщна работа, тя поръчвала на по-младата снаха, която оставала вкъщи да гледа малкото си дете, да се грижи за Смирненски. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 110.