ИЗВЪНРЀДНО нареч. 1. Нареч. от извънреден ( в 1 знач.). В петък енергийната комисия ще заседава извънредно заради спрените доставки на газ към страната ни.
2. В съчет. с нареч. или прил. За означаване на много висока степен на проявата на някакъв признак; много, изключително. И тие приказни битки и подвизи на чутовния македонски цар, извикваха в разпаленото ми въображение чудни образи и картини и произвеждаха в детската ми душа извънредно силно впечатление. Т. Влайков, Съч. II, 214. Той беше двайсет и осем годишен момък, извънредно хубав, бял-румен, със сини живи очи, с къдрави руси коси. Ив. Вазов, Съч. XIV, 59. На север проломът отваря вид на Софийското поле, дето се грамадят къщята на столицата, извънредно живописна в своята отдалеченост. Ив. Вазов, Съч. XVII, 18.
– Друга (остар.) форма: извънря̀дно.