ИЗВЪ̀НСЛУЖЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който засяга това, което е извън службата, работата, служебните задължения, което не е свързано със службата (като длъжност, учреждение, самото служене и под.). Командирите на отделения продължиха да мълчат с цел да подчертаят по този общоприет начин, че хич не им се говори с млади войници на извъслужебни теми. К. Грозев, СС, 7. Решаването на подобни стратегически задачи, шахът и неговата капризна от старост моторетка бяха всъщност най-любимите му за извънслужебно време занимания. К. Грозев, СС, 88. Въпреки настояванията ни да приеме да заплатим извънслужебните му посещения, докторът неотстъпно и категорично отказваше.