ИЗДА̀ТЕЛСТВО1, мн. -а, ср. 1. Предприятие, учреждение, което издава печатни произведения; книгоиздателство. С радост прие той [Загорчинов] решението на издателство „Български писател“ да ознаменува неговата годишнина с четири тома избрани произведения. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 215. Трябват вестници, преводна литература, а това не може да се осъществи без печатница и издателство. И аз се зарадвах, когато научих, че най-сетне са намерени пари. Ем. Станев, ИК I и II, 151. В това писмо той [Паскалев] ми пишеше, че е съгласен издателството да издава ново детско списание и детска библиотека. Ал. Спасов, С, 50.

2. Остар. Дейност, работа на книгоиздател; издаване, книгоиздаване (Ст. Младенов, БТР).

3. Остар. Дейност, работа на уредник на периодично издание или на поредица от книги; уредничество. А моето име се заличи чак на 29 декември 1901 г., когато Йовев ме освободи от издателството на вестника, под предлог, че вестникът ставал официозен. Бълг., 1902, бр. 452, 3.

ИЗДА̀ТЕЛСТВО2, мн. -а, ср. Остар. и диал. Предателство, издайничество; издадничество. Те убиха с издателство царя, сина му и сичките человеци на Сихем и запряха жените им. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 143.


Източник: Речник на българския език (онлайн)