ИЗКУСЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който изкушава, съблазнява; съблазнителен, прелъстителен, изкушителен. Ти с безумна жажда се спущаш и протягаш ръце към съблазнителния призрак, но когато да го уловиш, препъваш се и... хопс главата надолу. Почват се главоломни падания, ставания и тичания подир изкусителния призрак. Елин Пелин, Съч. V, 44. Мисълта за шоколадената торта е твърде изкусителна и аргументите ми са достатъчно солидни, тъй че след малко влизаме в близката сладкарница и сядаме край масичката, закътана в едно от сепаретата. Б. Райнов, НН, 414. Вкусното парченце тиква пак се мярна пред очите мухубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара. Елин Пелин, Съч. I, 201.


Източник: Речник на българския език (онлайн)