ИЗЛЕЖА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. 1. Лежа продължително в леглото след събуждане от сън. Клиентите на хотела продължаваха да се излежават в стаите си или предпочитаха да пият кафето в хола. Д. Димов, ОД, 46. Тя се излежаваше в спалнята си едва ли не до обед, бавеха се по стаите си и децата. Д. Талев, С II, 54. Знам, че сутрин и на вас / тъй ви се приспива... / Но от утре няма тя / да се излежава. / Щом се сипне утринта, / първа тя ще става. М. Лъкатник, ВП, 29. // Лежа продължително време, обикн. на слънце, на въздух, като си почивам. – Припичал се и се излежавал там на слънце пред пещерата си. П. Тодоров, Събр. пр II, 278. Те се излежаваха върху летните столове на палубата. Ал. Бабек, МЕ, 67.
2. Стоя без работа; бездействам, безделнича, лентяйствам. Останал сам, той се излежаваше, отпускаше и напълняваше. Г. Белев, ПЕМ, 80. – Спасителят на плажа по цял ден само се излежава... А заплатата, която получава, го задължава много повече... Тонич, ГЗМ, 23. – Фронтовете кипят. Решават се съдбините на човечеството, а ние тук се излежаваме. П. Вежинов, ЗНН, 167.