ИЗЛЍШНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от излишен. Тук ще констатираме само, че и „Златорог“ признава самостоятелността на нашата мисъл и излишността на всякакъв „юлар“. Г. Бакалов, Избр. пр, 377.


Източник: Речник на българския език (онлайн)