ИЗМАЙСТОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; измайсторя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Изработвам, правя нещо, като показвам майсторство, умение. – Боже-е, ама ти си майстор бре, майка! Гледай, гледай как го е измайсторил! Че и с дръжки! – оглеждаше мама панерчето и му се радваше. Тарас, СГ, 25. Тате му шиеше дрехи, ала никога не му взимаше пари. В замяна дядо Тасе я одър ще ни направи, я ще стегне колата на дядо, я хурка нова ще измайстори на мама. Кр. Григоров, Н, 211. – Ти ял ли си печено агне на шиш? Къде ще ядеш! Ама аз да ти го измайсторя, та и пръстите си да оближеш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164. измайсторявам се, измайсторя се страд.
ИЗМАЙСТОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; измайсторя̀ се св., непрех. Ставам майстор, изкусен в нещо. Копие не ми се удаде да хвърлям, но по цял ден хвърлям зарчета. И напоследък така се измайсторих в хвърлянето, че ме карат да хвърлям с чашка. Тонич, КСШ, 30. Те дотолкова се измайсториха в лова, че никакви наблюдатели не можеха да спасят животните. О. Василев, ДГ, 74.