ИЗНЕНА̀ДВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от изненадвам като прил. Който предизвиква изненада със своята необичайност и неочакваност; неочакван, ненадеен, учудващ. – Искате ли да ви посвиря? – попита тя [Мария]. – С удоволствие – рече Костов. Той бе музикален, но сега не му се слушаше никак. Мисълта му беше погълната тревожно от невероятния, изненадващ факт [любовта на Мария]. Д. Димов, Т, 87. Кондарев започна тихо, с изненадваща интимност, която накара хората да наострят уши. Ем. Станев, ИК I и II, 62. В тоя миг влезе кафеджията, поднесе чинно кафетата. С изненадваща бързина взе кафето си Вардарски и бързо го изсърба. Глаушев си помисли: „Тоя човек е гладен“. Д. Талев, ПК, 42. Образите са изненадващи и смели; всяко стихотворение е подчинено на дълбоко индивидуалния поетически стил на автора. Н. Лилиев, Съч. III, 82.