ИЗОБРАЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изобразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Книж. В живописта, скулптурата и в художествената литература – чрез художествени образи предавам, възпроизвеждам хора, събития, случки и под. Една хайдушка поема изобразява Панчо Инджето като безкористен борец срещу несправедливата и безмилостна турска държава и отмъстител на ограбената българщина. Б. Ангелов, ЛС, 115. Каравелов изобразява и своите положителни герои с всичките им човешки слабости. И най-смелите, и най-героичните от тях изживяват и страх, и колебание, те не са безпогрешни в своите действия и планове. Г. Караславов, С, 1954, кн. 3, 120. С думи, които възбуждат състрадание, той изобразил печалната си съдба. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 110. Караваджо изобразил светеца като здрав, набит селянин, със силни, мускулести нозе и едри, яки ръце. Xр. Ковачевски, СК, 40. Кой може, и с слова обикновени, / таз кръв и рани да изобрази, / чий страшен вид очи ми ужасени / в долината девета порази? К. Величков, Ад (превод), 227. Христо Ботев изобразява своята епоха в правдиви и силни поетични творби.
2. За картина, картичка, скулптура и под. – представям, възпроизвеждам художествено някого или нещо. Едни от тия картички изобразяваха влюбени двойки с букети в ръцете и с хитро амурче в някой от ъглите. Св. Минков, Избр. пр, 66. През сълзи гледаше белеещите се до прозореца кенета – нежни дантели, които изобразяваха малки трендафили. П. Стъпов, ЖСН, 291.
3. Рядко. Нагледно представям някого или нещо, като си служа с нечии жестове, маниери, глас и др.; имитирам. И като тури пръста на гърлото, хвана да го тегли назад-напред, за да изобрази клане. Ив. Вазов, Съч. XXII, 120. Брат ми има способността да изобразява гласовете на горски животни и птици.
4. Рядко. За поглед, лице и под. – изразявам, представям, проявявам видимо. – Защо не привлечете чужди капитали към тази индустрия? – попитах аз. Умното, съсредоточено лице на Орозова изобрази една едва уловима печална усмивка. Ал. Константинов, Съч., 222. Очите му изобразяваха силно страдание. изобразявам се, изобразя се страд. Трябва да се виждат не само светлите, но и тъмните страни на живота и доколкото у младите има сериозни пороци – некултурност, грубост, – те трябва да се изобразяват и бичуват. Н. Лилиев, Съч. III, 128.
ИЗОБРАЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; изобразя̀ се св., непрех. Рядко. За чувства, преживявания, душевни качества и др. – добивам външен израз, проявявам се някъде; изписвам се. По много лица в шествието се изобрази досада и гняв. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 102. Страх и гняв се изобразиха по лицето на намръщения монах. Ив. Вазов, Съч. XI, 10.