ИЗОСТА̀НАЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Състояние на изоставане, на слабо икономическо или културно развитие на някого или нещо в сравнение с други. Зад нас останаха седемнадесетгодишна надпревара с вековете и борба с изостаналостта. НТМ, 1962, кн. 1, 1. Африка, някогашният черен континент на изостаналостта и мизерията, се е превърнала заслужено в най-богатата, най-красивата и най-щастливата част на нашата планета. К, 1963, кн. 1, 2. Преди той не можеше да понася спокойно другите трима учители в градското училище и ги ругаеше, изобличаваше ги на всяка стъпка за тяхната изостаналост и дребнавост. Д. Талев, ПК, 146–147. Страната постепенно се измъкна от вековната изостаналост. Културна изостаналост. Икономическа изостаналост.