ИЗÒСТРЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Състояние или качество на изострен. Още от пристигането [в града] някакво чудновато раздвоение – от една страна, леко безчувствие и в същото време страшна изостреност за всичко, неусетно и постепенно растеше в дълбочините им [на пътниците], като непобедим прилив. К. Константинов, СЧЗ, 117. Изостреност на спора. Изостреност на чувствата. Изостреност на слуха.