ИЗПЪЛНЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изпълняване, извършване, осъществяване на нещо. Всичко беше завършено, а прокурорът не даваше заповед за изпълнение на присъдата. Той гледаше нервно часовника си. Бяха поизбързали. Г. Караславов, Т, 123. Писателската суетност му е непозната. Дълго обмисля работите си, пристъпва бавно към изпълнението им, работи мудно. Ив. Богданов, СП, 316. Никола беше с характер коравичък, а в изпълнение на служебните обязаности неотстъпчив. Ив. Вазов, Съч. VII, 94. В изпълнение на този план германските войски нападат неутрална Белгия с намерение през незащитената френско-белгийска граница да нахлуят във Франция. Ист. X кл, 170. – Решихме снощи да отложим изпълнението на присъдата. Ще помолим и началството, околийския комитет, съвсем да я отмени. Д. Талев, И, 376. Иван често мислеше за изпълнението на смъртната присъда. Но мисълта му не се задържаше продължително върху това. Г. Караславов, Т, 96. Ще изискваме точно и своевременно изпълнение на всички задачи.
2. Възпроизвеждане на литературна, музикална и др. творба, пресъздаване на сценичен образ и др., обикн. от хора на изкуството пред публика. Пиесата и изпълнението ѝ се харесаха на публиката. Ив. Вазов, ПМЧ, 67. Успехът на актрисата е голям. Сам авторът, Антон Страшимиров, не е очаквал такова прекрасно изпълнение. Ст. Грудев, ББ, 57. Сценично изпълнение. Концертно изпълнение. Вокално изпълнение. Оркестрово изпълнение. Хорово изпълнение. Индивидуално изпълнение.
3. Прен. Обикн. мн. Разг. Необичайна, прекалено буйна, ексцентрична или неуместна постъпка, проява на някого. Той е известен шегаджия, но този път неговите изпълнения могат да провокират скандал. Δ Явно ѝ е писнало от непрестанните му изпълнения, скандали и издънки, щом го е напуснала.