ИЗПЪЛНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който може да се изпълни, осъществи, да стане действителност; осъществим. Планът изведнъж му се показа ясен, разработен в най-малките си подробности, изпълним. Й. Йовков, СЛ, 46. Изпълнима задача. Изпълнимо решение. Изпълнима програма.