ИЗПЪЛНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който добре, точно изпълнява нарежданията, разпорежданията на началниците си или ръководителите си. Мълчалив и сдържан, схватлив и изпълнителен, Въкрил дълго време се таи като войник, който не се занимава с опасни политически въпроси. Г. Караславов, ОХ, 423. Той е чудесно момче – буен, изпълнителен, находчив, с добри качества на председател. Цв. Ангелов, ЧД, 198–199. – Аз познавам фелдфебел Стамболков; той е един сприхав простак, но много пъргав и изпълнителен. Ив. Вазов, Съч. ΧIIΙ, 7. – Да ви представя моя приятел – Домбо! Пъргав и изпълнителен юнга! Гр. Угаров, ПСЗ, 34. Изпълнителен чиновник.
2. Разш. Който добре, съвестно върши своята работа и изпълнява своите задължения; дисциплиниран, прилежен. На всеки мегдан и кръстопът се спираше изпълнителният глашатай, биеше до скъсване барабана и викаше с пълно гърло. Ст. Марков, ДБ, 380. – Моля ви се, седнете, насядайте... Грудов, дай пример... Изпълнителен и послушен, както винаги, Иванчо Грудов даде пример. Ст. Дичев, ЗС II, 378. Изпълнителен ученик. Изпълнителен студент.
3. В съчет. със същ. като комитет, орган, бюро, комисия и под. Който привежда в изпълнение, осъществява определени цели, решения, задачи. Още съществува наистина изпълнителният комитет на организацията, но всичките нишки на революционната му дейност са в ръцете на ловкия полицейски офицер Судейкин и детективите му. В. Геновска, СГ, 198. Изпълнително бюро. Изпълнителна комисия на партия.
4. Техн. За част на механизъм, устройство, регулиращ, сигнален или измерителен апарат – който изпълнява заключителните операции. Сигналите от подслушвателните прибори се приемат от изпълнителния механизъм, откъдето се дава автоматично „нареждане“ да дойдат още суровини. ВН, 1961, бр. 3161, 4.
◊ Изпълнителен директор. Юрид. Ръководител на институция, организация, компания, който има върховна власт във всекидневното им управление. Изпълнителен лист. Юрид. Писмена заповед на съда за принудително изпълняване на съдебно решение или на друг, определен от закона акт. Паскалев не изплащаше полиците и Популярната банка беше извадила изпълнителни листове за тях. Ал. Спасов, С, 78. Ако оня глупак не се съгласи да му продаде мястото, Манол ще извади изпълнителен лист за парите, които бе платил на банката, и ще му продаде и парцалите на търг. Ем. Станев, ИК III и IV, 394. Изпълнителна власт. Юрид. Част от управлението на държавата, осъществяваща една от трите функции на държавно управление, натоварена с прилагането на законите и ежедневните дела на правителствено ниво, като начело е президент при президентска република или министър-председател при парламентарна република или конституционна монархия. Земеделското движение ще се насочи по нова политическа линия, по която трябва да се осъществи на дело разграничението на трите власти в България: законодателната, изпълнителна и съдебна. СбЦГМГ, 119. Ако кабинетът, който ще дойде, няма доверието на Народното събрание, то тогава изпълнителната и законодателната власт са в конфликт. Пряп. 1903, бр. 89, 1. Централни органи на изпълнителната власт са министерския съвет, министър-председател, заместник министър-председател и министри.