ИЗСТУДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изстудя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да изстине, да стане студено; охлаждам. Клонест орех пазеше сянка на беседката и кладенеца, в който изстудяваха дините. Ст. Мокрев, ЗИ, 93. През някои дни Христака си донасяше шишенце ракия, която изстудяваше на извора в Данчова пещера. Ил. Волен, МДС, 213. Той я [реката] прегази доста трудно и на другия бряг седна, защото водата изстуди краката му и раната го заболя силно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. Колкото за студената вода, нея от 6º по-доле не можем да кажем пивка, зачтото тя стяга жлезите, а при това изстудява и вдрвява устата, пищевода и стомаха. КН 5, 12.
2. Прен. Намалявам степента на проява на някакво чувство, настроение, желание и под.; охладявам. От залива лъхаше вечерна хладина, развяваше къдрите по сгорещената глава на Гики и дълбоко някъде в забърканите му мисли се зараждаше нещо, което изстудяваше геройското му самочувство. А. Страшимиров, Съч. V, 342. Старецът позамлъкна, но изглежда, че нещо му тежеше, та след малко пак заговори. Но гръмогласният смях на цялата компания изстуди неговия ораторски жар. Б. Шивачев, ПЮА, 245. – А бе, то се знае – каза той, – но този човек знаеш ли го кой е? Аз, Илия, вярвам в тебе, но тая работа някак си ми изстудява куража. X. Русев, ПС, 91. Той поиска да я прегърне, но веднага се отдръпна, без да я докосне – очите на Златка изстудиха желанието му. Б. Несторов, СР, 198. – И аз ще ушия знаме! – заяви решително тя. Но Евлампия изстуди радостта ѝ, като каза кратко: – Знамена има, Марина... П. Стъпов, ЖСН, 175.
3. Прен. Остар. Правя някого студен, равнодушен, безразличен към някого или нещо; отдалечавам, отчуждавам, отблъсквам. Има един случай, който изстудява мъжа и го отдалечава комахай винаги от неговата годеница; този случай е когато тънките предирвания на завистта му позволят да открие, че тя е имала някоя си любовна интрига от по-напред. (превод) Ч, 1875, бр. 4, 166. Даже семейната драма у Филовича – възмутителна, грозна – не го [Стремски] изстуди; напротив, привличаше го към това ветрено семейство. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 96. Това сближение между Тертера и Ангела-Комнена някак изстуди Андроника към зетя му Йоана Асеня. Т. Шишков, ИБН, 233. Наша свята длъжност е наместо да разпалваме страстите, да са трудим да отстраняваме сичко, което може да на изстуди, да изгладим миналите омрази. НБ, 1877, бр. 74, 286. Сичко това не тряба да ни отчайва и да ни изстудява към читалищата. Ч, 1870, бр. 5, 146. изстудявам се, изстудя се страд.
ИЗСТУДЯ̀ВАМ СЕ несв.; изстудя̀ се св., непрех. 1. Ставам студен; охлаждам се. Гого свали дисагите от магарето, пусна дините в първото корито да се изстудяват и се облегна на дънера на голямата стара върба. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 315. Горе във вадичката се изстудяваха краставичките и шишенцето с ракия. Д. Калфов, КР, 49. – Турих да се изстуди малко бира! Й. Йовков, М, 29. Да ся кали някое тяло ще рече да ся нажежи, да посветлее и после да ся потопи в студена вода, та изведнаж да ся изстуди. Н. Геров, ИФ, 177.
2. Диал. Изстивам, простудявам се (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Преставам да изпитвам хубави, добри чувства към някого или нещо; охладнявам.