ИЗТРЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изтрия и от изтрия се като прил. 1. За дреха, предмет и др. – който е изхабен, изтънял, продупчен и под. от продължителна употреба; износен, изтъркан, протрит. Той дойде в един мрачен декемврийски ден. С оръфан сив балтон, гологлав, с чанта в ръка и едно изтрито куфарче. Кр. Григоров, Н, 179. Той беше нищожен провинциален младеж с изтрит костюм и разкривени обувки, без никакво бъдеще, без стотинка в джоба си. Д. Димов, Т, 308. От неговия външен вид – изтрити дочени панталони и капки пот по челото – изпитахме неудобство. Черемухин, ПД, 59. // За плочи, стъпала, път и др. – който е захабен, изтъркан, грапав от продължително използване. На едно място подковите на конете ни зачаткаха по големи изтрити плочи, правилно постлани: това беше древен римски друм. Ив. Вазов, Съч. XV, 156. Спряха се в дъното на елипсовиден площад до една сграда. По няколко изтрити стъпала се влизаше в просторна зала. Ст. Загорчинов, ЛСС, 39.
2. Който е слабо очертан; неясен, бледен, изличен. До стената [на параклиса] бе възправен тесен стол, а над него се видеше изтрит и побелял образ Св. Богородица. Н. Бончев, ТБ (превод), 48. Един образ (портрет), на който по-многото черти са тъй изтрити, щото едвам можем от тях да разберем взаимното им отношение. Т. Шишков, ИБН, 165. В дола на Искъра света обител има, / и вътре черкова със вехти зографий, / .. / светци угодници с избодени очи, / окъртени венци и надписи изтрити. Ив. Вазов, Съч. III, 128–129.
3. Прен. Обикн. за думи, изрази и под. – който е лишен от изразителност, който е станал съвсем обикновен, безинтересен поради честата си употреба; изтъркан, банален. Патев без голямо внимание слушаше тия обикновени и изтрити разсъждения по съпружеския живот и изглеждаше по-често Драга, по лицето на която излязоха румени петна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 94. – Банално, изтрито сравнение е, но ти си като пеперудата, която се върти край лампата. Когато исках да си отида, защо ме задържа? М. Грубешлиева, ПИУ, 149. Целувам ти ръцете – и тъжа, / че може би в безплодната лъжа / на думите тъй бледни, тъй изтрити, / ти няма да откриеш, ο, жена, / как аз те любя в мойта тъмнина! Д. Бояджиев, Ст, 30. Изтрита фраза.