ИЗТЪ̀НЧЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на изтънчен. Лицето ѝ бе матово, с маслинен оттенък, както испанките, но в чертите ѝ нямаше нито следа от изтънчеността на тези приветливи и целомъдрени жени. Д. Димов, ОД, 12. Макар и загрубяла от работа, тя не бе загубила от своето изящество и изтънченост. Д. Спространов, С, 154. – Парижанката не е като другите жени – каза той. Тя е украшение, необходимо за улицата, образец на изтънченост и на грация. Ив. Вазов, Съч. XXV, 162–163. Тази наивна естественост и подкупваща свежест, тая вродена изтънченост и ненатрапваща се гордост – всичко ѝ придава някакъв ненадминат чар и обаянието на една необикновена жена. М. Кремен, РЯ, 304. Изтънченост на сетивата.