ИЗУМЍТЕЛНО нареч. 1. Като предизвиква смайване, удивление с качествата или действията си; удивително, смайващо. Един непоправим веселяк запява „Шуми Марица“. Песента действува изумително. Българи и руси отстояват мъжествено натиска на фанатизираните полкове. Й. Радичков и др., ГСП, 107. Българската дружина също се държеше изумително. Веднаж 15 души българи отблъснаха и прогониха 180 турци под общото „ура“ и ободрителните викове на Орловския полк, който беше разположен на върха. РД, 1950, бр. 234, 2.
2. Като възклицание. За изразяване на възхищение, смайване от необикновен факт, явление. В грамадната пропаст сега царува тишина. – Изумително! – казва Паустовский и пръв се спуска по стръмния наклон. К. Кюлявков, СПП, 52.
3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с прилагателно или с глагола, към който се отнася; извънредно, изключително. Младият човек го последва. Отдалеч той виждаше как неговият любим старец бързаше, почти тичаше, със своите изумително пъргави крака между разпрегнатите коне и коли. Ив. Мартинов, ДТ, 244. И разбрах като всички, които го [Райчев] познаваха отблизо, че този човек със сурово лице, наистина имаше едно изумително нежно сърце. Г. Русафов, ИТБД, 37. Небето се вдига нависоко и става изумително синьо. С. Северняк, ОНК, 183. Веднъж вървяхме с Димитър Подвързачов към бившата „Търговска“ улица, когато съзряхме, че насреща ни идеше Яворов, воден от брат си. Той се движеше бавно и бе наклонил безпомощно глава към момъка, който изумително приличаше на него. К. Константинов, ППГ, 255.