ИЗФАБРИКУ̀ВАМ, -аш, несв. (рядко) и св., прех. Разг. 1. Произвеждам нещо, обикн. по фабричен начин. – Букът е слабо дърво. А дъбът е като желязо, да изкараш един плат – отиде! Ама от моите дъбици да го изфабрикуваш, та да видиш стока. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 153–154.
2. Неодобр. Измислям, скроявам набързо нещо, което е невярно или необосновано; скалъпвам. – Казах вече защо не дойдох. Направих малка катастрофа с колата. – Катастрофата ти си я направил после, за да си изфабрикуваш оправдание. Б. Райнов, ГН, 121. изфабрикувам се страд.