ИЗЧЀЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изчезвам. Избяга ми кучето. Изчезването му ме обезпокои. Напоследък в квартала кръстосваха отново онези затворени коли, наречени пътуващи ковчези, които прибираха бездомните четириноги. Д. Дублев, ПП, 7. Безследните нощни изчезвания и уличните явни убийства продължаваха. П. Илиев, ВЛВ, 18. Когато потъне в земята мъртвият, той изчезва и постепенно започваме да го забравяме. Но има хора, които ни карат винаги да ги помним. Които с изчезването си оживяват в сърцата на другите. Е. Каранфилов, Б III, 24.
◊ На изчезване, съм. За означаване, че нещо, някои почти престават да се срещат, да съществуват, да ги има. Хипопотамите са на изчезване, но все пак могат да се срещнат тук-таме. По-често из водните басейни се намират крокодили. Д. Филипов, Г, 10.