имам

ЍМАМ, -аш, несв., прех. 1. Притежавам нещо, собственик съм на нещо. Дребен собственик ли си, имаш ли малко капитал и малко земя, рано-късно ще ги загубиш. Й. Йовков, Ж 1945, 14. И знаете ли с какви мили, нежни и трогателни думи искаха от мене пари... Аз, човек по природа добър, като имах, не отказвах. Елин Пелин, Съч. IV, 150. Девойките току-що бяха се прибрали от работа – бяха плевили малката зеленчукова градина, която стопанството имаше оттатък селото, близо до реката. Кр. Григоров, И, 52. Той си имаше от баща си сичкото – къщата, нивята, лозята, ливадите. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 45. Тя си от Мурджо отказва / и не ще Мурджо да земе, / .. / А ще да земе, да земе / този Никола болярин, / че имал Кольо, че имал / до девет буре жълтици. Нар. пес., СбНУ XLVI, 21.

2. Притежавам, разполагам с нещо (обикн. средства, имущество и под.) в достатъчно количество. – Как искате да имаме, когато каквото изкараме – изядаме го и го изпиваме. Й. Йовков, Б, 17. Един да има да живее царски, а друг да мре за кора хляб. Къде е тук правдата? Елин Пелин, Съч. II, 162. – Държавата отпусна пари, на кого ги дадоха? – На богатите. Пак онез, дето имат. Все те лапат. Й. Йовков, ПГ, 184. Имало си, байо, давало си, / немала сам, байо, земала съм. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 139. // В съчет. с време и под. – разполагам с достатъчно или с необходимото време за извършването на нещо. Додето идеше насам, той имà време да съобрази, че е невъзможно за словото да го вика беят. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. И тия полкове са бързали толкова, че не са имали дори време да приберат убитите си. Й. Йовков, Разк. II, 185. Да разкаже дългата история на тая отколешна война – Гроздан нито можеше, нито имаше време. Й. Йовков, Ж 1945, 15. // Разполагам с нещо необходимо за някаква цел или с някого, който ми е необходим. – Ти за моите деца ли ще мислиш? Аз имам какво да оставя на децата си. Й. Йовков, ПГ, 48. – Ала и аз имам кого да тача, имам, ей, гъдуларино, и ти, песнопойко – извика гръмко разбойникът и пак удари с пестница по масата. Ст. Загорчинов, ДП, 478. Имам диплома за средно образование. Δ Имам паспорт. Δ Имам шофьорска книжка. Δ Имам свидетелство за разряд. Δ Имам карта за пътуване за цялата градска мрежа. Δ Той има хора, които ще му помогнат да си намери хубава работа. Δ Бяха спокойни, че имат къде да летуват и тази година. // Разполагам с нещо, което е налице и може да бъде ползвано. Да не мислите, че съм тръгнал да печеля. Не! Имате ли читалище? Имате ли салон? Аз мога, ако искате, да ви държа една сказка. Й. Йовков, ПГ, 39. – Имате ли наблизо кръчма? Г. Караславов, Избр. съч. II, 281. В Пловдив имаме опера. Δ Имаме нов хотел в нашия град. // Разполагам с нещо, което съм сътворил, създал. Младият поет има вече две стихосбирки. Δ Нашият народ има прекрасни песни. Δ Имам два пейзажа и три портрета в общата художествена изложба. // С доп. и опред. (обикн. мин. страд. прич.) към него. Разполагам с нещо, което е предварително извършено. Бъдете добра да ми изпратите колкото листове имате готови да дам на преписване. Ив. Вазов, ПЕМ, 20. Тук имате написани заглавията на книгите, които трябва да прочетете. Δ Имате дадени условията на задачите, можете да решавате вече. Δ В чантата имаш приготвено всичко необходимо за пътуването. // В съчет. със сказ. опред. и непряко доп. с предл. за. Разполагам с някого в качеството на някакъв. Списанието на Георги Бакалов – „Съвременник“, имаше за сътрудници Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев. К. Константинов, ППГ, 263. Тук имам за другар зетя си г. Фетваджиев. Ив. Вазов, ПЕМ, 41. Настоящият разказ има за герой един казармен чучел. Св. Минков, Избр. пр, 19. // В съчет. със същ. повод, случай, право, предлог, възможност и следв. изр. със съюз да. Разполагам с нещо, което ме улеснява за извършване на действие, изразено в следв. изр. Критиците, които нямат друга работа, имат добър повод да теглят един доста любопитен паралел между неговата и моя поетска дейност. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 126. Само трима души имахме право да влизаме в покоите на нашия работодател: капитанът на яхтата, готвачът и аз. М. Марчевски, ОТ, 27. Сега вие, като сте решили да се жените, имате ли възможност да се грижите за жена, за деца, да бъдете изобщо съпруг на място? Св. Минков, РТК, 99. Ние се познавахме от четири месеца, имах основание да си спомням повече приятни отколкото неприятни неща. А. Наковски, БС, 157. Ако исках да остана на всяка цена у тях, аз имах начин да се наложа – достатъчно беше да покажа пистолета и те щяха да млъкнат. Сл. Трънски, Н, 117. Адамов имаше причина да се сърди на англичаните. Й. Йовков, Разк. ІІ, 24. – Имаме цяла нощ да мислим, и утре имаме цял ден. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 126.

3. Облечен съм, нося върху себе си нещо (обувки, шапка, накит и под.). Тя [годеницата] беше младо и хубаво момиче. Имаше прости, тъмносини дрехи и яркочервена забрадка. Й. Йовков, Разк. II, 41. На всеки пръст тя имаше сребърни пръстени. Δ Имаше дебел балтон и не му беше студено. Δ Ходехме дълго по снега, но тя имаше хубави, топли ботуши и не ѝ се намокриха краката. Δ Детето имаше удобни сандалки и можеше да тича дълго, без да се умори.

4. Държа, съхранявам нещо някъде. В шкафа имам нови чаршафи, калъфки и одеяла. Δ Дядо му имаше в зимника две бъчви вино. Δ В джоба си винаги имаше таблетки против главоболие. Δ Β хладилника винаги имам плодове.

5. Притежавам нещо като природна даденост. Птиците имат крила. Δ Дървото има листа и корени. Δ Човекът има кожа, птицата има пера, а овцата има руно. Δ Рибите имат хриле. Δ Раците имат щипци. Δ Орехите имат ядки. Δ Мъжът има мустаци и брада. Δ Детето има лунички. Δ Имам ръце. Δ Имам два крака. Δ Имам коса. Δ Имам зъби. // Снабден съм с нещо, притежавам нещо като съставна част. Къщата има мазе и таван. Δ Вилата има тераса. Δ Колата има багажник. Δ Стаята ми има балкон.

6. Отличавам се, характеризирам се с някакво качество, някаква особеност. Левски имаше ръст среден. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Тя усещаше, че има силата да блазни, затова беше закачлива и лекомислена. Елин Пелин, Съч. I, 89. – Ти имаш данни, момиче. Но изкуството е преди всичко страст, нечовешки труд. Липсва ли ти едно от тия условия, откажи се овреме. Ем. Манов, ДСР, 172. – Не ми харесват твоите приятели! – рече експертът, като отпи от чашата с гъсто тасоско вино, което имаше особен дъх на смола. Д. Димов, Т, 516. Се ергене, се юнаци, / хем кършете, хем ломете, / .. / дорде Неда хубост има. Нар. пес., Христом. ВВ II, 213. Това растение има миризма на пипер. Δ Планината има особена прелест в тези пролетни вечери. Δ Книгата има голяма стойност, но и висока цена. Δ Той има лоши навици. Δ Това дете имаше сини очи. Δ Жената имаше стройно тяло и хубави крака. Δ Косата му имаше цвят на узряло жито. Δ Имам недостатъци, но имам и достойнства. Δ Тя има вкус. Δ Имам фантазия. Δ Имам поетична дарба. Δ Имам талант. // В съчет. със същ. авторитет, власт, положение, престиж, име и под. Ползвам се с нещо, което съм спечелил като личност, благодарение на собствените си качества. Те се нагърбиха да я уреждат – имаха власт, никой не смееше да им възрази ни в мирно, ни във военно време. Г. Стаматов, Разк. I, 75. Момата, която взе, беше една богаташка дъщеря, та и той сам имаше добро положение. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 27. Метохът имаше славата на най-деятелен разсадник на новини из града. Ив. Вазов, Съч. XXII, 60. В озлоблението, което ги въодушевляваше сега против всички българи и особено пък против ония, които имаха някакво име, те се радваха, че бащата и синът ще отплащат, дето са дръзнали да се бунтуват против държавата. К. Величков, ПССъч. I, 5. Имам опит. // В съчет. със същ. степен, звание, чин, титла и под. Носител съм на някакво отличие, удостоен съм със степен, звание и под. Зимам с душевен трепет перото, за да напиша тие редове за моя незабравим приятел – и за човека, който има толкова титли за почетта и признателността на отечеството. Ив. Вазов, ВБ, V. Като книжовници са се славили / ил сан духовен са имали там: / едни пороци тях са опятнили. К. Величков, АД (превод), 139. По пагона личи, че той има чин полковник. Δ Тя има научна степен.

7. В съчет. със същ. късмет, щастие, шанс и под. Осъществявам някакъв успех, някаква сполука. Стояница е добра жена. Късмет ще има детето, ако го вземе. Елин Пелин, Съч. II, 169. Доставянето на тези продукти беше свързано с голям риск, но жребият беше хвърлен. Обстоятелствата ми помогнаха, имах късмет. Г. Белев, ПЕМ, 39. Един от полицаите откри наблизо до землянката следи от наскоро замаскирана яма. Други негови колеги имаха по-добър шанс. Те откриха в землянката непотребни вещи и печката, на която партизаните си готвеха. К. Ламбрев, СП, 52. „Де гиди Яно! Младост ми гине / по тебе, душо! – До три години / роб ке ти бидам, за да ти видам / рамната снага – .. / що файда имаш роб да ми бидеш? / Що файда имаш, дека ке видиш?“ К. Христов, СК, 38. Ех, да се родиш красива / имала си ти късмет! Хр. Смирненски, Съч. II, 10. // В съчет. със същ. късмет, щастие и под. и следв. изр. със съюзи да, че. Сполучвам, успявам в нещо или с нещо, чието осъществяване е изразено чрез действието в следв. изр. Имала съм късмет, че се помина. Както беше я подкарал той, още една година да беше поживял и щеше всичко да пропие. Елин Пелин, Съч. II, 22. Мълчанието може да му донесе сполука, с него той има голям шанс да бъде взет за умен човек. Ив. Вазов, Съч. IX, 135. Той [Стоянов] е имал щастието да се сближи наскоро с един учен българин, когото също е боляло за неволите на отечеството и който също е обмислял начините за повдигане на образованието между народа си. М. Арнаудов, БКД, 59.

8. В съчет. със същ. амбиция, търпение, смелост и др., обикн. членувани и със следв. изр. със съюз да. Проявявам някакво качество, способност, отношение за извършването на нещо. Тя е имала доблестта да се възмути и да протестира, преди да се жертвува. Ив. Вазов, Съч. X, 31. Тя му разказваше, че от известно време пак има амбицията сама да търси скални рисунки, отделно от експедицията. Й. Радичков, СР, 70. Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления бунт, който е станал причина да отговарят пред повеленията на закона някои българи, които са имали смелостта да нарушат спокойствието на България. Ив. Унджиев, ВЛ, 353. Никога не съм имал търпение да прочета някой автор изцяло, камо ли да го повторя. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Той [Стоянов] е имал неблагоразумието да се опълчва не само срещу корифеите на българския печат, но и против цялото демократическо течение у нас. М. Арнаудов, БКД, 188. Кирков имаше слабостта да се отнася критично към всяка отрицателна страна на живота и често в одумките си достигаше до жестокост. Д. Немиров, Д № 9, 51.

9. Съм в някакви отношения (роднински, служебни, социални и др.) с някого. Той [дядо Матей] на старини беше останал без жена, без деца. Една дъщеря имаше, но тя още малка беше дадена слугиня в града. Елин Пелин, Съч. III, 32. – С кои жени си прекарваш времето, когато нас ни няма? – Ами нали си имам жена? К. Петканов, МЗК, 143. – Каква беля? – Мъж проклети нали има уж и леля ти Гена – по-добре хич да го не е имала! Т. Влайков, Съч. II, 2. Аз имам един приятел, агроном, много способно момче, не е вагабонтин. Й. Йовков, ПГ, 40. Той беше специалист по поправянето на навехнати ръце и крака и имаше голяма клиентела. Сл. Трънски, Н, 117. – Не бива да те питам, аз си зная, / но имаш ли си майчица, кажи, / да те очаква, да те мисли в тая / несрета и по тебе да тъжи? Бл. Димитрова, Л, 203. Имам двама сина. Δ Имам врагове. Δ Имам двама племенници. Δ Имам добри съседи. Δ Имам колеги. Δ Тя има почитатели. Δ Имам много братовчеди. Δ Директорът има секретарка. Δ Имам добър зъболекар. Δ Имаш ли добра фризьорка? Δ Имаме домашен лекар.  С обст. поясн. Той си спомни, че дядо Манол има син в Диарбекир на заточение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. Тя [швейцарката] се интересува за България и я обичала, защото имала в Ямбол женена сестра. Ив. Вазов, ПЕМ, 84. В София имам баба и дядо. // Разг. Взел съм, наел съм някого на служба, на работа при мене срещу заплащане; държа. Дядо Славчо държеше всякога ратай – да работи с воловете; имаше сѐ и по-малко измекярче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 5–6. Тази вечер аз нощувах у моите ятаци Нада и Васката. Двамата бяха текстилци, но работеха вкъщи. Те имаха и две работнички. М. Гръбчева, ВИН, 161. Слугини всякога се намират – как ги имат хората! Ив. Вазов, Съч. IX, 11. Това бе по коситба. / Имахме и ние косач. Т. Влайков, Съч. III, 1.

10. Разг. За мъж, жена – съм в интимна, сексуална връзка с някого. Стойко я [Севда] прихвана здраво през кръста. Той остана така и душата му преливаше само от едно желание – да я има постоянно, да бъде само негова. Г. Караславов, С, 15–16. Подпря се на рамото му, подви крака и седна до него. Гледаше я глупаво усмихнат, само да посегне с ръка и ще я има. Й. Радичков, СР, 70. – Кажи ми само, Росе, имала ли си някого досега? – изтръгна се неочаквано от устата му не това, което мислеше, и той веднага съжали за глупавия въпрос. Кр. Кръстев, К, 160. Все по-често се хващаше, че се заглежда в талията ѝ, в бедрата, че проявява интерес към интимния ѝ живот. Всеки път отхвърляше като недостойна и унизяваща достойнството му мисълта да има своята слугиня. Ем. Станев, ТЦ, 39–40.

11. Разг. Получавам нещо от някого. – Е, стоте златни найдоха ли се? – За пушките ли? Найдоха се. Днес ще ги имаме. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 10. Те [българските министри] считаха, че въпросът [за Съединението] още не е узрял. Главно те не знаяха дали ще имат подкрепата на Русия, без чието съгласие те нищо не смееха да предприемат. С. Радев, ССБ I, 215. Показах му тенджерата. Той я отвори, разглоби капака, тъжно поклати глава и каза: „Утре я имате, български реотан ли да сложа, или европейски?“. ВН, 1960, бр. 2805, 4. Пастухов момче е юнашко, / за подвизи той е роден – / една тенекиена шапка / за Коледа има от мен. Хр. Смирненски, Съч. II, 205. Баща му има добра заплата. Δ Всяка събота имам писмо от родителите си. // В съчет. със същ. заповед, сведение, нареждане, известие и под. Получил съм нещо, за да разполагам, действам въз основа на него. Той имал заповед от председателя на окръжния съд да го освободи. Ив. Вазов, Съч. VII, 130. – Ще ги арестуваме пак, ако настояваш. – Но аз имам сведения, че са добри момчета. Д. Ангелов, ЖС, 120. – Имате ли нареждания, другарю политкомисар? А Шишко отговори: – Никакви, момче! Д. Димов, Т, 612–613. Полкове, дружини, роти и взводове започваха да претърсват местата, където имаха указания, че могат да открият партизаните. К. Ламбрев, СП, 81. – Аз съм руски офицерин и имам заповед да приготвя българските войници за борба против неприятеля. Ив. Вазов, Съч. XXV, 192. Имам поръчение да Ви връча заповед за уволнение. // В съчет. със същ., означаващи оценка от изпитване, изпит и под. – получил съм някаква бележка, оценка. Имам тройка по български език. Δ Имам шестица. Δ Той има две двойки. Δ Имам висок бал. // Унаследил съм, възприел съм някакво качество, умение от някого. Цереше всякакви неволи, / .. / Това го имаше от свойта баба тя. П. П. Славейков, Събр. Съч. ІІІ, 186. Тази сръчност я имаше от майка си. Δ Инатът го имаше от баща си.

12. В съчет. със същ. място, служба, пост. Назначен съм да работя някъде, заемам някаква служба, изпълнявам някаква служебна функция. Имам редовно място и вече не съм по чл. 64. Δ Тя имаше служба на куриерка, но искаше час по-скоро да я напусне. Δ Имам нова служба. Δ Имам висок пост.

13. В съчет. със същ. задача, цел и под. обикн. с предл. за и следв. изр. със съюз да – стремя се да постигна нещо или съм задължен, възложено ми е да извърша действие, изразено в следв. изр. Преди това царят и неговото правителство имаха за задача да унищожат появилите се по балканите партизански чети и да парализират антифашисткото движение. К. Ламбрев, СП, 37. Нашата конституция и нашето бъдещо управление трябва да имат за цел да възпитат народа ни в почитанието на закона. С. Радев, ССБ I, 73.

14. Разг. Осъществявам, извършвам, правя нещо. Госпожа Евдокия очакваше гости – за да се научи истина ли Павлакеви ще имат годеж по друга неделя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 4. – Какво чувам, Султана, сватба сте имали, невеста си станала – продължи Николица. Д. Талев, ЖС, 72. Една вечер писарите от управлението имаха гуляй. Елин Пелин, Съч. I, 203. Имаме тържество днес. Δ Имам среща. // В съчет. с влияние, успех, заслуга и под. Осъществявам, засвидетелствам. Върху развитието на поетическия език тоя превод ще има голямо влияние. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 128. Даскалът беше и актьор любител и много успехи беше имал по провинциалните сцени. Й. Йовков, Разк. I, 190. Йорданов има влияние над своя шеф, а онзи от своя страна – над шефа на института. Ем. Манов, БГ, 163. Ако не е изпълнен с възвишени чувства, драматичният стих няма да стигне до зрителя: по-скоро ще го умори, отколкото да има някакво въздействие върху него. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 8. Народното учителство в България има големи заслуги за издигане и разпространение на нашата детска литература. Ал. Спасов, С, 73.

15. В съчет. със сказ. опред. с предл. за към доп. Смятам, мисля, преценявам някого като някакъв или нещо като някакво. – Но как пък ти ще ми докажеш, че наистина си ги [парите] дал на министъра? – А ти мене за какъв ме имаш? – обади се Славян Дойков. – А не знам ли аз, че ти може да го попиташ? Д. Ангелов, ЖС, 100. – Да го имам за верен човек, да го храня, да го туря пред всички, а той да ми направи това. Й. Йовков, АМГ, 51. Тя никога не дигаше очи да погледне ергенин право в лицето. Това го имаше тя за срамно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 17. За по-голямата [сестра] никой не потегляше да я иска, че я имаха за възрастна – вече навършила деветнайсе години. Г. Краев, АЗ, 29.

16. В съчет. със сказ. опред. с предл. като, за към доп. Възприемам, чувствам някого като някакъв и се отнасям към него по съответния начин. – Право е: имах го като син. Но той не ме е имал като баща... Ст. Чилингиров, ХНН, 146. – Слушай, Недо: при мене ще си ми като щерка. И децата, каквито са добри, като сестра ще те имат. Д. Талев, ПК, 264–265. – Божи човек е той, грехота е да приказваш пред него така. – Знаеш ли как го тачат в манастира! – разпали се Тинко. – Имат го като светия, не знаят къде да го дянат. Г. Караславов, СИ, 6–7. Моите чувства, моята почит към вашето семейство, което толкова години ме имаше като свой човек, са безпределни. Ив. Вазов, ПЕМ, 65. А в цеха го имаха като равен на себе си, а не като началник и го слушаха. К. Калчев, ДНГ, 101. Чорбаджията му казва, че за свое дете ще го има, ако е послушен и не пипа, което не му е позволено... К. Георгиев, ВБ, 82. Те [работничките] зависеха от майстора. Затова се стараеха да го имат за приятел. Б. Болгар, Б, 59. Дотогава римските роби имаха за знаме Христос. Нему се уповаваха те, за да понесат робския ад. В. Мутафчиева, ИКМ, 80.

17. Разг. В съчет. със същ., означаващи някакво заболяване – болен съм, страдам от заболяването, посочено от съществителното. Горката тя [баба Костадинка], имаше гастрит и не ѝ се умираше едва 84-годишна. Тонич, ББК, 134. От снощи имам треска и силно желудъчно разстройство. Ив. Вазов, ПЕМ, 25. Болестта на стария негър беше напреднала вече. Той и без това си имаше обикновеното старческо слабоумие, но сега говореше вече само за Судан. Й. Йовков, Разк. II, 12–13. – Но ти нямаш изглед на туберкулозен – измери го внимателно и като че малко сърдито свещеникът. – Изглед нямам, но туберкулоза имам. Г. Караславов, Избр. съч. II, 58. Детето има шарка. Δ Синът ми има заушка. Δ Баща ми има язва. Δ Тя има хрема и кашлица. Δ Имам грип. // Със същ. жлъчка, бъбреци, стомах и под. – увреден ми е, заболял е органът, означен от съществителното. Даже по-малкият Стоян, когато залиня, побледня, той не го заведе на лекар. Майката повика фелдшера от селото и той каза, че има жлези и трябва да бъде гледан по-добре, на рентген трябва да отиде. Ст. Даскалов, БМ, 268. Имам бъбреци и ги лекувам. Δ Имам възпалени вени, та не мога да ходя много дълго време. Δ Детето има сливици и трябва да ги оперираме. // Разг. Във въпр. изр. с местоим. какво. При запитване относно състоянието, положението на болен или пострадал. Дълго чакам, докато ми дойде ред да вляза при доктора, той ме попитва по немски какво имам. Ив. Вазов, Съч. XI, 110. – Ама какво имаш? Какво ти е станало с окото? Й. Йовков, ΒΑΧ, 94. „Но Аня, какво имаш?“ – питаха те, като гледаха, че младото момиче беше затулило лицето си и нервно потреперваше. Й. Йовков, Разк. I, 181. – Какво имаш, бе дядо Моско, да не си болен? Й. Йовков, ΒΑΧ, 79.

18. В съчет. със същ. за количество или др. същ., свързани с числ. бройно. Състоя се, включвам, обхващам определено количество, брой от нещо или броя се, измервам се с нещо. Стаята имаше едва ли четири метра надлъж и нашир. К. Величков, ПССъч. I, 32. Царят ни изпрати да я [гъркинята] спасяваме от цариграждани, а пък тя, жена, дето не знае един грош колко аспри има, с мъжки работи се залавя, фу! Ст. Загорчинов, ДП, 297. – На колко си години? – Не знам, брате. Четиридесет ли съм, петдесет ли? Па може и шеесет да имам. Елин Пелин, Съч. IV, 39. Звънците бяха два вида: от туч и от желязо. Целият комплект имаше дванайсет номера. Й. Йовков, Разк. II, 30. Този град [Ленс] може да има около 2000 жители. С. Бобчев, ПОС (превод), 79. Апартаментът имаше пет стаи. Δ Къщата има два етажа. Δ Километърът има хиляда метра. Δ Левът има сто стотинки.

19. В съчет. със същ., с които се изразява състояние, отношение, чувство и др. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното: Имам вид (изражение, изглед) – изглеждам. – Елена има вид на безумна. Очите ѝ горят като разпалени огнища. К. Петканов, В, 58. Голямото му сухо, черно лице беше покрито с преждевременни бръчки и имаше изражение противно и зловещо. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 25. Бедният Белчо! Какъв мъченически изглед имаше и каква кротка душа носеше! Елин Пелин, Съч. II, 27. Имам вина – виновен съм. Той не можеше да има друга вина пред властите, освен че е знаял, може би, за приготовлението на въстанието и гледал на него със съчувствие. К. Величков, ПССъч. I, 8. Имам вяра – вярвам. – Той [Живко] работи... Цял ден работи! Като надничар... Нещо търси да добие и има вяра, че ще го добие. Р. Стоянов, М, 49. Имам грешка – греша, бъркам. – Ние сме стари познати, нали? – Имате грешка – не се познаваме! К. Петканов, В, 242. Имам грижи (проблеми) – загрижен съм. Макар да си имаше други грижи, Спас се трогна и лицето му светна от умиление. Й. Йовков, Разк. II, 7–8. Имам доверие – вярвам някому. – Какво искаше да ми кажеш? – попита тя спокойно. – Нищо неприемливо дори за едно момиче с предразсъдъци като тебе. Ти трябва да имаш пълно доверие в мен. Д. Димов, Т, 111. Имам дългове – задлъжнял съм. – Самоубил се, че имал дългове, та му продали къщата – добави новият гост. Ив. Вазов, Съч. XII, 41. Имам желание – желая. Имам желание да се посветя на писателство... по силите си. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. Имам задължение – задължен съм. Отговорниците за общините съставяха ръководството, което, опирайки се на широк актив, имаше задължение да провежда партийните решения. Сл. Трънски, Н, 23. Имам интерес – заинтересуван съм. А кои са избирателите? Това са: метачите, слугите и др. прислужници на кметството, чиновниците – благодарните господа, които имат интерес в изхода на изборите. Г. Кирков, Избр. пр I, 33. Имам навик (обичай) – навикнал съм. Обичаше да се зачита по цели часове в едно малко евангелие. Освен това имаше и странния навик да подчертава много често някои пасажи. Й. Йовков, Разк. II, 56. – Знам, знам, тя е благоразумна, Тодоре, но има обичай, знаеш, да посръбнува. Елин Пелин, Съч. I, 61. Имам надежда – надявам се. Те имаха радостна и смътна надежда, че всичко ще се поправи, щом веднъж мъжете се върнат от война. Й. Йовков, Разк. I, 111. Имам намерение – възнамерявам. Те [другарите на Раковски] имали намерение да го освободят от стражата по пътя, но закъснели. Н. Ферманджиев, РХ, 28. Имам на разположение – разполагам. Беше вторият ден на август и той имаше на разположение целия месец. Може би наистина щеше да си почине и да се успокои – далеч от София. Ем. Манов, БГ, 24. Имам нужда – нуждая се. Йосиф се спря. – Ноне, ти беше много лоша с мене днес. Нито една добра дума не ми каза. А пък сега аз – гласът му потрепна – тъй имам нужда от добра дума. Й. Йовков, ЧКГ, 94. Имам срам – срамувам се. – И той е човек, и се бои от бога, и има срам, па и жалост усеща. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 104. Имам страх – страхувам се. Не бяха двама братя, да живеят, да се поминават с чест, да имат страх от бога. Бяха като два вълка. Й. Йовков, ΒΑΧ, 137. Имам съзнание – съзнавам. – С мене е свършено!... – каза болният. – Аз си отивам, но все пак имам съзнанието, че създадох нещо... Д. Димов, Т, 199. Имам усещане – усещам, струва ми се. Той не обичаше да ходи в града и след всяко отиване там имаше усещането, като че е бърсал лицето си с нечиста кърпа. Д. Ангелов, ЖС, 69. Имам участие – участвам. Мислите му биха били по-ясни, ако можеше да допусне, че Кибаров имаше участие в убийството на Венчев, или ако можеше решително да отхвърли всяко подобно участие. Д. Талев, ГЧ, 315. // В съчет. с почит, уважение и крат. лич. местоим. в дат. Уважавам, почитам някого. Аз храня къща – та всеки ми има почетта. Ив. Вазов, Съч. XXII, 172. Да дойде, който ще, да му [на пикьора] гледа книжата, да иде след това да провери пътя. Затова началството го гледа с доверие и му има уважението. Чудомир, Избр. пр, 230.

20. В съчет. със същ., означаващи някаква дейност, колективно занимание, проява, като заседание, събрание, съвет, кръжок и под. Участвам или предстои ми да осъществя някаква дейност. – Ти си уморен? – попита Ивон. Той само кимна с глава. – Тежко заседание имах, мила – каза той след кратка пауза и пак замълча. П. Спасов, ХлХ, 35. Имаше час по български език, но не ѝ се работеше повече. Тя сякаш се сепна от своя унес и се обърна към класа: – Деца, за днес стига толкова. Д. Спространов, С, 25. Имаме съвет през другата седмица. Δ Имам урок по немски. Δ Имам репетиция. Δ Имам събрание.

21. В съчет. със същ., които означават общуване, взаимодействие. Съм, намирам се в някакви взаимоотношения с някого, с нещо. Радко и Сладунка... Чудно, едновременно аз се и разкъсвах от ревност, и желаех да имат любов. Ил. Волен, МДС, 22. Този Пантелей беше голям черковник. С него дядо Гуни имаше приятелство от ергенлъка. С. Северняк, П, 12. Истината е, че тя иска да се сближи с мен поради някакво странно любопитство да узнае рано или късно с какъв човек е имала връзка сестра ѝ. И. Петров, ОЗ, 89. – Ако вие с Дочоолу си имате разправии, няма защо и мене да ме намесвате. К. Калчев, ПИЖ, 81. – Но понякога съм склонен да смятам, че правдата, истинността тук [в изкуството] има съществена връзка с естетичното. Ив. Сарандев, ЕС, 106. Имам досег. Δ Имам контакт. Δ Имам допир. Δ Имам противоречия. Δ Имам разногласия. Δ Имам спор. Δ Имам скандали. Δ Имам неприятности. Δ Имам разговор. Δ Имам уговорка.

22. В съчет. със същ., означаващи природно явление или период от време като ден, нощ, зима, лято и под. със съгл. опред. качеств. прил. Свидетел съм, присъствам при осъществяването на някакъв вид явление. Снощи имахме една дивна, ужасна и великолепна тропическа буря: цял час се любувах на непреривните светкавици. Ив. Вазов, ПЕМ, 127. Настъпиха първите студове. – Лоша зима ще имаме – рече той и се загледа в безкрайната бяла постелка. СбХ, 131. А отдясно млечнобялата мъгла на планината като грамаден пояс на гигант човек бавно се надигаше. Всичко това показва, че ще имаме чист, спокойно ясен пролетен ден. П. Михайлов, МП, 97. Днес имаме прекрасно утро. Δ Ще имаме дъждец и през нощта. Δ Имахме жарко лято тази година. Δ Имахме хубава и топла есен.

23. В съчет. със следв. гл. и съюз да или с отгл. същ. обикн. с предл. за. Предстои ми да извърша действие, изразено със следв. глагол или отгл. същ. – Дето имаш да даваш, не ти прощават, а който има да ти дава, не иска да знае – говореше Манолаки. Й. Йовков, ЧКГ, 89. Бай Койо притвори очи, но изведнъж се сепна и бързо ги отвори. – Времето се разваля. Чухте ли? – заослушва се той. – Трябва да вървя, че имам сено да прибирам. П. Проданов, С, 122. Знаеше само, че има да срещне големи пречки и премеждия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 74. Прескочи [Златан] в градината – лучецът надул вече свирчици, а сливата се натрупала в цвят, като че ли има да изхранва сто деца. К. Петканов, БД, 53. – Къде се губиш? Слизай – каза той. – Трябва ни още един за мача! Ще защищаваме честта на момчетата от нашата улица! – Не мога... Имам да уча по география! П. Стъпов, ЧТ, 75. В своите студии върху живота и дейността на Фотинова и Неофита Бозвели ние подробно разгледахме състоянието на българската обществена среда, в която двамата мъже на Възраждането имаше да действуват. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 261. Имам да подреждам книгите. Δ Имам за чистене. Δ Имам да готвя. Δ Имам за учене. Δ Имам за писане.

24. Книж. В съчет. със същ. чест, удоволствие, радост и под. и следв. изр. със съюз да. Обикн. във формула за учтивост при съобщаване за извършване или осъществяване на действието, изразено от глагола в следв. изречение. Наскърби ме съобщението ви, че не сте още оздравели. Надявам се обаче, че това леко неразположение ще изчезне и аз ще имам пак радостта да ви видя весела и сияюща от здраве при най-близкото срещане. Ив. Вазов, ПВМ, 57. Още в София имах честта да се запозная с първия от тях [художниците]. Д. Калфов, ПЮН, 107. Имам честта да Ви представя министъра на просветата. Δ Имам удоволствието да ви съобщя, че молбата Ви за жилище е удовлетворена.

25. Диал. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. Уважавам, почитам. Ако снахи не могат ѝ пригоди, дъщеря ѝ я вика да отиде у тях... – Всички я имат – и снахи ѝ се срамуват, и синове я почитат. П. Тодоров, И I, 73. – Ние сме го издигнали – трябва да ни цени. – Че пак ни има момчето. Напил ли се е, или комар е заловил, или... Ив. Кирилов, Ж, 62. От по-напред още всички знаеха Бойка и имали са го, и радваха му се като на свой. П. Тодоров, И I, 94.

ЍМАМ СЕ несв., непрех. 1. Със сказ. опред. с предл. за, като. Възприемам се като някакъв, смятам се, мисля се за някакъв. – Теглото на работниците в града не е по-малко, но поне се имат за силни: чорбаджиите виждат това и не им е много леко. X. Русев, ПЗ, 136. Рунка се намуси и продума: – Аз цял ден съм работила! – Мравка такава! И тя се има за работна – забеляза Кина. К. Петканов, МЗК, 71. Той се смята за недостоен да закачи коя да е жена – до такава степен се има за нищожно и излишно същество. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 40. Той беше започнал кариерата си като грънчар и грънчар се имаше дори когато стана фабрикант на тухли. X. Русев, ПЗ, 62. – Пригответе нещо за вечеря. И Въкрил ще хапне каквото господ дал. Въкрил не възрази. В този дом той вече се имаше като свой човек. Г. Караславов, ОХ, 414. И той беше доволен, че поне иде при свой човек, с когото ще се разбере. На, не са роднини, ама се имат и за повече от роднини! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 111. Ако влазваш с празни ръце вкъщи, не са имай мъж същи. П. Р. Славейков, БП I, 7.

2. Разг. Обикн. с предл. с. В добри отношения съм с някого, отнасям се с почит, уважение към някого, близък съм с някого и общувам. Свекърва и снаха рядко си живуват, ама те се имаха, пък и добра женица беше булката. Й. Йовков, ПК, 216. – Който черпи, ще знаеш, добър човек е. Ти не черпиш ли приятелите си? – Защо да ги черпя? – Те така, за приятелство. Човеците трябва да се обичат един други – каза философски Панчо. – Да се имат. В. Ченков, СНД, 50. Не може хората да искат нему, на Джонка, само злото... То ще се уреди и... и той ще доживее да се има с Ангелина тъй добре, както никой досега не се е имал с невястата си. А. Страшимиров, БД, 73. – А защо ще виждам Богдана и Елена? – Лицето на Недялка пламна като божур. – Да беше казала направо – пресече я Стойно тихичко, да не го чуят всички. – Не се имаме вече с тях. Това е – обясни на Стефана. – Деля се скара с брата си. В. Геновска, СГ, 445. Имаха се Спас и дядо Герчо преди Девети септември, имат се и до днес, и даже се сродиха двамата. ВН, 1952, бр. 3, 4. // В интимни, сексуални връзки, отношения съм с някого. Всички знаяха, че Стилияница, когато веднъж се връщала от града, останала в участъка при моста, имала се със старшия. А. Страшимиров, ЕД, 87–88. Отдавна бе, така, в момент на откровение, той ѝ призна, че се е имал с някакво момиче. Но после – нищо. Г. Караславов, ОХ IV, 370. – Е, Николино, голямо чудо... На, пийни една чашка вода – ще ти мине... Той Киро те обича... Сега всички така живеят... И ние с Тошо си се имаме от една година вече. Г. Райчев, ЗК, 77.

ЍМА несв., безл. 1. Съществува, налице е, намира се в действителността. Противоп. няма. Мястото бе много хубаво. Имаше река, имаше кладенец с чудесна вода. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 130. Три неща има, които могат да се познаят само в определено време: героят в сражение, мъдрият в гняв и приятелят в нужда. М. Арнаудов, Г, 204. Не се взема човешки живот, щом не можеш да го дадеш и ако не сложиш срещу него стократно по-голяма цена. Но има ли такава цена, която да е равна на човешкия живот и по-голяма от него? Д. Талев, И, 181. – Има, селяни, божи закони, има и човешки: божите закони са за цял свят, а човешките са за всяко отделно царство. А. Страшимиров, К, 49. Тази година, след безработицата през лятото имаше глад, а гладът докара болести, скандали и поквара. Д. Димов, Т, 223. Верни думи, вярна обич, има ли за тях развала? / За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла! Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 123. – Дадоха ѝ [на баба Гена] за другар най-голяма унука – колкото да има кой вода да ѝ донесе и с кого да се раздумва. П. Тодоров, И I, 73–74. Дето има сговор, и куршумът плува по водата, а дето няма сговор, и кратуната потъва. Посл. Дето има мир и любов, там има и Бог. Посл. Има кой да яде, няма кой да дава. Посл. Като има век, има и лек. Посл. Δ Има надежда. Δ Има опасност. Δ Има смисъл. Δ Има решение. Δ Има разлика. Δ Има пълнолуние. Δ Има нужда. Δ Има ред. Δ Има край. Δ Има граници. Δ Има начин. Δ Има полза. Δ Има обичай. Δ Има противоречие. Δ Има съмнение. Δ Има слънце. Δ Има мъгла. Δ Има грип. Δ Има епидемия // В съчет. с време и обикн. с нареч. много, малко, още. Означава наличие на достатъчно време или на време, определено от наречието. Понеже имаше време до пристигането на влака, спуснах се към Искъра и се окъпах в хладните му, мътни талази. Ив. Вазов, Съч. XVII, 42. Никола Рилски трябваше за първи път да се срещне с Дафина. До уречения час имаше още много време. К. Петканов, В, 245. – Постойте, постойте – настояваше Милчевски. – Такова, туй... има време още, няма да закъснеете. Й. Йовков, ЧКГ, 11. – Глупец съм бил!... – Не си, не си, Еньо. Има време да се опомниш. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 133.

2. Става, случва се, състои се или се провежда нещо. Едничкото нещо, което той успя да разбере от ожесточените спорове, беше това, че в тази далечна страна имало боеве между правителството и някакви бунтовници. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 211–212. – Бързо да вървим, има събрание у Владикова. Ив. Вазов, Съч. VI, 55. Днес е неделен ден и в лагера щеше да има литургия и панахида за убитите. Й. Йовков, Разк. I, 21. После Боян чу как една от тях извика: „Ах, часът минава един! У дома ще има кавги!“. М. Грубешлиева, ПИУ, 212. В неделя хоро имаше, / селоно среде селоно, / на широконо хорище. Нар. пес., СбВСт, 138.

3. Разг. С числ. Означава обикн. приблизителност, някаква вероятност по отношение на количество, брой, размер, период от време. Той не пожали труд и откри цяла кариера камъни в него [лозето], от тия жълтите, дето се цепят за стъпала. Има двайсет коли продаде, било за стълби, било за градеж, а ситноряка прекара дома си. Ст. Даскалов, БМ, 10. – Днеска изпод носа ми свършиха едни ботушки. Полски. Петдесет жени има да ме прередиха! В. Пламенов, ПА, 15. От плета до кооперацията имаше не повече от двеста метра, така че движението на стражата отлично се наблюдаваше. Сл. Трънски, Н.145. – Нямам ли писмо от Дима? – попита за трети път Велика. – Не ми е писал има шест месеца. К. Петканов, МЗК, 247. Има още половин час и повече до тръгването на трена. Ал. Константинов, БГ, 4. Аз има сто и петдесет да съм любил и лъгал, те пак моми и аз пак момък. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 14.

4. Разг. Със съюз да и следв. гл. Означава предстоящо и неизбежно осъществяване, извършване, настъпване на действието, изразено с втория глагол. – Има да носиш вълчи кожух. Убих вълка. Й. Йовков, ΒΑΧ, 124. Докато е жива, ще има да помни тоя Димитровден. Връща се вкъщи с подкосени крака. Богдановият глас я опомва. – Добро, събери ми дрехи и торбата. – Къде ще идеш, Богдане? – В гората. К. Петканов, X, 101. – Приказвайте, приказвайте – поусмихна се той. – Всичко ще се оправи, всеки ще бъде поставен на мястото си. Какви промени, какви чудеса има да стават! Ил. Волен, МДС, 229. Така също и от другите кауши турците са бяха натрупали да гледат по прозорците, защото и тие знаеха, че имаше да стане нещо тоя ден. З. Стоянов, ЗБВ III, 201. Той [разумът] постоянно замества една истина с друга, едно откритие с друго. И няма съмнение, че за грамадните успехи, които е достигнало днес за днес человечеството в нравствено и в материално отношение, има да се благодари именно на това свойство на разума ни. ПСп, 1876, кн. 11–12, 36. Δ Нещо като има да става, то си става и нищо не можеш да направиш.

5. Разг. Със съюз да и следв. гл. Означава интензивност или продължителност на бъдещо действие, изразено от втория глагол. – Мама поръча да те хвана за ръка и да те заведа, татко, в Руднево... Ако не си дойдеш, мама има да плаче! А. Каралийчев, СР, 111. „Като ме освободят, няма вече никога да ѝ се карам... Ще има да ѝ разказвам какво съм видял и патил...“ К. Калчев, ЖП, 295. Всички хукнаха към вадичката. Наклякаха като скакалци край нея и впериха очи във водата. – Ако търсите риба, ще има да клечите. Вие за това мене питайте. Аз, ехе...– подметна им Тинчо. П. Проданов, С, 124. Ако ти кажа и не стане [работата], тогава веднага ще задрънкаш – да беше тъй, да беше инак. Има с месеци да ми опяваш. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 338. Ако една майка е длъжна сама да си дои чедото, то ще ѝ е длъжност и да ся приготви за това. Ако не стори това, тя има да ся окайва. Й. Груев, КН 7 (превод), 31. има се безл. Съществува, налице е; има. За тях той беше доктор, в знанията и в лекарствата на когото можеше да се има пълно доверие. К. Величков, ПССъч. I, 46. Любителските спектакли може да режисира който и какъвто се има под ръка. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 116. При всичко това има са надежда, че тия мъчнотии и пречки скоро ще са отстранят и тогава най-разпространеното нещо в света – водата – ще ни служи за топления! Лет., 1876, 96.

ЍМА МЕ несв., непрех. 1. Съществувам, живея, жив съм. Оставяше ми само една крачка до щастието – да победя мисълта, че един миг ще бъде последен и след това аз – Абдуллах – ще си отида. А вятърът ще духа. И мене няма да ме има. А. Дончев, ВР, 39. Те се усмихват – с болка си казваше тя, – а не знаят, че утре или след месец мене няма да ме има! А. Наковски, МПП, 82. За да останеш, за да си потребен, / за да те има и след теб дори, / ти всяка вещ и образ покрай тебе / открий отново и пресътвори. В. Ханчев, Худ. С I, 262. И светът ще поздрави / тебе, родино любима, / и тогава... но уви! / Мен тогаз не ще ме има. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 72. Докато мен ме има, това, което си намислила, няма да стане.

2. Разг. Налице съм, присъствам (обикн. чрез името, образа си и под.) някъде или в нещо. Има ме в списъка на приетите кандидат-студенти. Δ Има го на снимка във вестника. Δ Има те само в един кадър от филма.

3. Разг. Бива ме, годен съм, способен съм. – Такъв хубав ден, а те да го измайват тук! Или тях само за лудории ще ги има, моите дъщери? Ц. Церковски, ТЗ, 62–63. Баба Станка: – Ами чорбаджийските? Баба Тръпка: – И те такива! Виж за думите ги има. Ц. Церковски, ТЗ, 140.

◊ Ат имам, поле нямам. Диал. Макар и да имам нещо, не мога да го използвам. Вижте ме сега, че имам рога. Диал. Подигр. Казва се за този, който се хвали с нещо опозоряващо го, опетняващо го, засрамващо го. – Тя работата малко като в поговорката: „Вижте ма сега, че имам рога“ – намесва се и баба Катя. – Кога някой сам си показва срамотията. Ив. Самуилова, БРС [еа]. Глава имам за дувар. Диал. Не се вслушвам в съветите, думите на другите; упорит, дебелоглав съм. Да имаш да вземаш. Разг. За изразяване на категорично несъгласие, груб отказ. – Ти мислиш, че дъщеря ти е длъжна да седи цял живот при тебе и да те гледа? Да имаш да вземаш! Й. Йовков, ЖС, 200. – Пене, ще идеш ли да воюваш, а? – Срещу Русия ли?... Да имат да вземат. Г. Караславов, СИ, 284. – На кого? На Жана ли да оставя паричките си? Да има да взема! Д. Кисьов, Щ, 183. Да си имаме уважението. Разг. Категорично възразявам някому да направи нещо, което ще е във вреда, ще засегне този, който възразява. Такива само пред мен не минават. Да си имаме уважението. В. Нешков, Н, 6. Дето има една дума (приказка). Разг.; Що има една реч. Диал. Както се казва (употребява се обикн. вметнато преди да се каже поговорка, пословица или фразеологизъм, съчетание). Вие ми дайте най-напред пет хиляди, пък за другите може и да почакам. Дето има една дума: направи добро, па го хвърли в морето. Д. Ангелов, ЖС, 59. И с пръст не съм я докачил, що има една реч. Кой бие жена си – бие ангела си. Елин Пелин, Съч. II, 21. Змия усойница има в устата. Диал. Има зъл език, говори лошо за хората. И котката има мустаки. Диал. Ирон. 1. За неспособен човек, който се гордее с мустаците си. 2. Употребява се като отговор към някого, който казва, че е мустакат, т.е. голям и не се нуждае вече от чужди съвети. Има бог (господ). Разг. Като възклицание: а) за изразяване на надежда, че ще се оправи нещо или че ще се даде заслуженото някому. „Има Господ, истината все някога ще излезе наяве“, допълва един от основните свидетели. С, 2016, бр. 8223 [еа]. б) за изразяване на задоволство, че е преодоляно нещо лошо, неприятно, несправедливо или че някой е получил заслуженото. Когато убиха бай Миле, сестрата на Данчо Снежана ми каза лаконично: „Има Господ!“. В. Томова, БВ [еа]. Има брада. Разг. Обикн. за виц, анекдот и под. – известен съм отдавна на всички, стар съм. Има време. Разг. Обикн. при отговор – за означаване, че някаква работа може да почака, може да не се върши още, не ѝ е дошло времето, търпи отлагане. – Да оставим това, има време. Разбира се, че ще вземем мерки. Разбира се, че ще се даде ход и на тия актове и преписки. П. Спасов, ХлХ, 115. – Защо не пиеш вода? – попита го Елена. – Има време, ще пия. К. Петканов, В, 74. Има да вземам (чакам). Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Няма да бъде така, както за мене е изгодно и както съм се надявал. – Първо, ти не си ми настойник. Второ, тези неща без мене няма да станат, ще има да вземате. Аз трийсет години този момент чакам, а сега искаш да го проспя ли? Ем. Манов, ДСР, 459. – Какво искаш от мене, бе? – настръхна Гърмелов. – Да ти пратя пазванти ли? Ще има да почакаш. Г. Караславов, ОХ ІІ, 629. Има защо. Разг. Съществува, налице е причина, основание за нещо. – Ако е отстранен от Пловдив, трябва да е имало защо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 224. Лазо въздъхна дълбоко. – Въздишай, момче – има защо! Елин Пелин, Съч. І, 11. Отведнъж, без да имаше защо, тя [Нона] замахна с камшика и с все сила удари коня. Й. Йовков, ЧКГ, 18. Има (имало) глава да тегли (да пати). Разг. Така е определено от съдбата. – А бе няма какво. Ще ида! А пък ако има глава да пати!... Да става каквото ще! С. Северняк, П, 10. Имало едно време. Ηар.-поет. Живели, съществували (някога) (обикн. начало на нар. прик.). Имало едно време един дядо и една баба... Имам бръмбари (бръмбарчета) в главата си; имам мухи в главата си. Разг.; Имам брашно в главата си. Диал. Глупав, лекомислен, несериозен съм. Имам бучимишево сърце. Диал. Много съм страхлив. Имам вземане-даване с някого. Разг.; Имам алъш-вериш с някого. Остар. и диал. Намирам се в някакви връзки с някого. Пантелей реши, че трябва да вложи част от своите пари в такава фирма, която има вземане-даване преди всичко с немския пазар. А. Гуляшки, ЗР, 40. – А, жена! – изду насмешливо уста Салчо. Още малко и да прихне, да каже, че с Домна е имал вземане-даване. Б. Болгар, Б, 37. Данкин върна яденето с лъжата, че беше вечерял. Той не искаше да има никакво вземане-даване с буржоазията. Д. Димов, Т, 665. Зад двамата идеха пет-шестима близки на дома, по-първи търговци, с които мъртвият имаше алъш-вериш, и устабашията на търговския еснаф. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 50. Имам в кръвта (си) нещо. Разг. 1. По рождение, по природа имам силна склонност към нещо, удава ми се лесно, имам усет за него и обичам да го върша. 2. За качество, проява – вродено ми е, имам го по природа, наследил съм го. Когато бях малък, чувах да се разказва за безумието, което овладява някои хора, когато се сражават. Не знаех, че и аз го имам в кръвта си... Б. Джанабетска, МА II (превод) [еа]. Имам въгарец (въгарци) <в задника си>. Диал. Грубо. Не седя на едно място, не стоя мирен, въртя се непрекъснато. Поперчи се Иван с котето из село два-три дни и най-неочаквано го удари на молба да го приемат повторно в стопанството. Председателят му каза, че има въгарец и пак ще избяга. Хр. Пелитев, ХО, 60–61. Имам вятър в главата. Диал. Надувам се, големея се. Имам вятър от някого. Диал. Приличам донякъде на някого (обикн. за дете по отношение на някой от родителите му). Имам глава. Разг. Много съм умен. Имам го в кърпа вързано. Разг. Осигурен ми е благоприятният изход на нещо, непременно ще се осъществи, ще стане нещо, което е в моя полза. – А пък ти ще видиш какво после ще стане, Матьо! Ще видиш как след някой и друг ден [хитлеристите] ще почнат да бягат назад... – И ти го имаш това в кърпа вързано, а? Д. Ангелов, ЖС, 91. Твоята работа аз ще я наредя като нищо. Имай я в кърпа вързана. Чудомир, Избр. пр, 57. Имам голяма уста. Разг. Не мога да бъда наддуман, много съм устат. Той прикрива бедния си произход с амбиция и арогантност. Има голяма уста, обича да се хвали. Земя, 2009, бр. 30 [еа]. Стив беше адвокат. Имаше голяма уста. Можеше да извърта колкото си иска пред съдебните заседатели. А. Христова, УВА (превод) [еа]. Имам голямо гърло. Диал. 1. Ям много. 2. Гласът ми е много силен, гръмък. Имам гумени пръсти. Разг. Несръчен съм, лесно изпускам предметите, които държа или вземам в ръцете си. Имам гъз като кръг. Диал. Ирон. Вулг. Здрав съм, а се преструвам на болен или не ми се работи. Имам да давам (да плащам) на Михаля. Разг. Не съм съвсем нормален; безумен съм, луд съм. Имам две леви ръце. Разг. Много съм непохватен, несръчен. Аз просто нищо не мога. Имам две леви ръце. Имам дебела (корава, твърда) глава. Разг. Не се вслушвам в съветите на другите; неразбран и упорит съм. – Вие имате дебела глава!... Не мога да се справя с вас! П. Вежинов, ДБ, 205. Имам дебела кожа. Разг. Мога лесно да понасям обида и оскърбления, не съм чувствителен. Намерих писмото ти в редакцията, съхранено. Кой знае как си ме ругал, а? Нищо, фейлетонистът трябва да има дебела кожа. Ем. Манов, ДСР, 100. Имам дебели (корави) очи. Разг. Безочлив съм, нахален съм, нямам чувство за срам. – Не притежавам аз всичките качества да стана калугер – говорел нашият герой, което може би да е служило от негова страна само за просто средство на отказване, защото в тригодишното си пребивание около калугерите той е имал възможност да се запознае, както казах, с техния живот и да се убеди, че не е мъчно нещо да бъде човек калугер, доволно е да има дебели очи. З. Стоянов, ВЛ, 20–21. Имам дни (години). Разг. Ще живея още, здрав съм; няма скоро да умра. – Море нищо не помага – клати глава състареният момък. – Ако имаш дни..., па ако не – при светите отци. П. Велков, СДН, 441. – Докторите си знаят работата. Ето, наш Ваню. Половин човек беше станал, че като го пратихме в болницата, дигнаха го, та го оздравиха. – Имал си дни – завъртя глава Найда. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 129–130. Тъй ни думаше вахмистърът, като днес го помня. Ако е имал години, може и да е жив. М. Яворски, ХСП, 125. Имам друго око за някого. Разг. Променил съм отношението си към някого; с друго, ново отношение съм към някого. Имам думата. Разг. От мен зависи решението на някакъв въпрос, моето мнение ще бъде решаващо. Баба Деячевица запита тетка: – Сега какво ще стане с децата? Тя отвръща и хълца: – Райна ме закле да се грижа за Анчето. Но ще видим. Може баща ѝ друго да реши. Нали носи неговото име? Той има думата. В. Бончева, АП, 114. Думата ще имат, прочее, избирателите; те ще се произнисат за миналото. Бълг., 1902, бр. 447, 1. Имам дълга ръка¹; имам дълги ръце. Разг.; Имам си ръка. Диал. Крадлив съм, имам навик да крада. – И знаеш ли? – дълга ръка има Андрея, краде. Аз пари нямам, ама дето съм скатал нещо, той ги взема, той ме краде! Й. Йовков, Б, 58. Имам дълга ръка². Диал. Заможен съм, добре съм материално. Имам дълги уши. Разг. Осведомен съм за това, което се говори от някого, за някакъв слух, мълва. Имам дълъг език. Разг. Много приказвам и често говоря необмислени, неуместни, излишни неща, които могат да обидят, да засегнат някого. – Жена ти има ли дълъг език? – Тя, да речем, така, от женска глупост да е изплюла камъчето някъде? В. Нешков, Н, 12. Има мегдан. Диал. 1. Възможно е, вероятно е нещо да стане, да се осъществи. Има мегдан да иде пак. Н. Геров, РБЯ ІІІ, 58. И кон, и човек толкова отдавна бяха остарели, та не знаеха дали още има мегдан да се старее. Й. Радичков, ББ 1976 [еа]. Когато човек е на 20 – 22 години, нещата стоят различно. Той си мисли, че има мегдан да греши, да се връща, да се поправя. А. Желязкова и др., ИНС, 345. 2. Има време за нещо, рано е да стане, да се осъществи нещо. Не ни е женена момата, малка е, та има мегдан и за това. Имам енята на някого. Диал. Обичам някого, почитам го. Имам желязно сърце. Диал. Упорит, неразбран, неотстъпчив съм. Имам женско сърце. Разг. За мъж – страхлив съм. Имам жълто на гъза <си>. Диал. Вулг. Много съм радостен, много щастлив. Имам зад гърба си. Разг. 1. Някого. Разчитам, уповавам се на близко влиятелно лице или на голям колектив от хора, които ми служат за опора, подпомагат ме, подкрепят ме. – Не видя ли какъв беше наперен! – Абе, и ти да имаш зад гърба си хора, и ти ще се ежиш! ВН, 1960, бр. 2710, 4. 2. Нещо. Притежавам имот, капитал или някакви придобивки, на които мога да разчитам, които ми са опора за нещо. 3. Нещо. Имам някаква дейност, някакъв опит в дадена област. Строителят, който имал зад гърба си десетки построени мостове и притежавал огромен опит, този път се затруднил. К, 1970, кн. 5, 5. Имам заешко сърце. Разг.; Имам пилешко сърце. Диал. Много съм страхлив. Адвокатът ту щеше да се пръсне от гняв, ту хленчеше от панически страх. Той има заешко сърце. В. Радков, Избр. пр ХХ (превод) [еа]. Имам за ортак на джоба си някого или нещо; имам за ортак на кесията си някого или нещо. Разг. Харча, изразходвам парите си за някого или нещо, харча много пари за някого или нещо. – Знам го колко получава Димов. И той не е цъфнал. Особено като има за ортак на джоба си такава разсипница като Мери. Б. Райнов, ГН, 91. Имам златна (медена) уста. Разг. Много съм сладкодумен, умея да въздействам на другите, да ги убеждавам с думите си. Ала за зимата Киранчо си има нова морава антерия, която облича само кога ходи на годежи. Мерне ли се моравата антерия из село, хората вече започват да се питат де има годеж, и очакват сватба. И не се излъгват, защото Киранчо има златна уста. Момата, която ще се годява, може да е сляпа, мързелива, грозна и каква ли не, ала щом започне да я хвали Киранчо, работата е свършена. И. Петров, ЕР, 42. Имам златни ръце. Разг. Много съм сръчен, похватен, майстор съм в занаята си, много хубаво работя. – На крака си, виждам. Баба Митана те е излекувала. Златни ръце има Гостиловата майка, златни! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 302. Пред очите на Петър лежеше съвсем нова, прясно лакирана академична лодка четворка, тънка и елегантна, изпипана с майсторска ръка. – Прекрасна! – възкликна възхитено той. – Златни ръце имаш ти, бай Алекси, златни! В. Райков, ПВ, 31. – Кой ти прави мотики, брадви и сърпове? Кой ги точи и калява? Може ли селото да живее без коравите ръце на бай Уско? – Що е право – право е! Златни ръце има човекът! П. Здравков, НД, 157–158. Имам златно сърце. Разг. Много добър човек съм. – А каква жена беше, какво златно сърце имаше! – продължи той поривисто, отприщил парливите спомени на воля. Н. Хайтов, С, 10. Имам зъб на някого. Разг. Настроен съм зле срещу някого, мразя го и се стремя да му навредя, да му напакостя. Касаветов, който още от войната имаше зъб на Илия Кинев, предложи да задържат и този опасен бивш дезертьор. Г. Караславов, ОХ IV, 274. Имам игла да закърпя кожуха на някого. Диал. Знам как да наглася, наредя някого. Има ми нещо. Разг. Не съм нормален, луд съм, побъркан съм. Не може ей така да ти хрумне тая идея – има ти нещо, да пази господ. На другия ден вървял из селото и пак викал: „Нищо ми нема! Нищо ми нема!...“. Споглеждали се нашенците, усмихвали се и всеки си думал наум: „Има му нещо на тоо човек!“. Н. Анастасов, СШ [еа]. Имам катинар (катанец) на устата. Разг. 1. Не смея или не желая да говоря за нещо, пазя пълно мълчание по даден въпрос. 2. Не умея да говоря, мълча непрекъснато, мълчалив съм. Имам коз (в ръцете си). Книж. Имам предимство, имам основание за нещо. Имам кокоши ум. Подигр. Глупав съм. Имам кучешка душа. Разг. Мъжествено, твърдо понасям всички мъки и неволи. Имам къса памет. Разг. Лесно и бързо забравям, не мога да помня. Политиците много лъжат, особено преди избори, когато дават нереалистични обещания, използват евтин популизъм, за да се харесат, и имат къса памет, когато дойде време да изпълняват обещанията си. Ем. Маринова, МБП [еа]. За жалост, ние имаме твърде къса памет. Думата е за онези, които съдят, отсъждат и присъждат в литературата. СбАСЕП, 140. Имам ламьова уста. Диал. Лаком съм. Имам лека ръка; лека ми е ръката. Разг. 1. Лесно завършвам това, което съм започнал, върви ми, спори ми в работата. – Дошъл съм да ви бъда първият купувач. Ръката ми е лека, кадемлия. Д. Спространов, С, 118. Стана дума кой пръв да хвърли семе. Едни диреха с очи кой има лека ръка. Кр. Григоров, Н, 96. Варай, Руже, мила дружко! / Никни, Руже, да зажниеш, / че ти имаш лека ръка. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 173. 2. Удрям леко, не много силно, поради което не боли много. Мене може пък тъй да ми е отредено: да се сложи една ръка върху главата ми, като гръм да ме порази. Нека барем твойта ръка да бъде. Все е по-лека! П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 306. Имам леко перо. Книж. За писател, журналист и под. – пиша лесно и хубаво, с ясен и разбираем език. Имам лоши очи. Разг. Според представите на суеверните – с погледа си предизвиквам нещастие, зло, болести и под. От тия мартеници запазват за през годината, та връзват на децата, които урочасват, когато ще ги водят някъде на хоро или ги изведат пред човек, който има лоши очи. Д. Маринов, Избр. пр I, 523. Дете, което веднъж отбито, после по разни причини майка му го повтори да суче, се нарича повторено. Такова дете, когато порасне, ще има лоши очи: когото погледне, ще го урочаса, и урочасаният ще се разболее. СбНУ XXVIII, 157. Имам мегдан. Диал. Със следв. изр. със съюз да. Мога, в състояние съм, по силите ми е да направя нещо. Той има мегдан да прави такива работи. Н. Геров, РБЯ II. Мотивът да се премести? „Имам мегдан да се развивам по-бързо.“ Кап., 2007, бр. 33 [еа]. Имам меки очи. Разг. Мекушав, отстъпчив, добродушен съм. Имам меко сърце. Разг. Много съм добър, добродушен. Желанието да постъпи в медицинския факултет, бива отклонено от майка му, която най-добре го познава. „Иля има меко сърце и непрекъснатите човешки страдания ще се окажат непосилни за него. По-добре във факултета по естествени науки.“ К, 1984, кн. 3 [еа]. Имам мярка на устата си. Обикн. в пов. накл. или с отриц. Разг. Внимавам какво говоря, преценявам какво трябва да кажа и какво не, не говоря необмислено. – Дръжте го да му свалим гащите! Ще псува, а! Уплаши се [Хъркала] и се помоли: – Като на братя ви се моля, оставете ме! – Ха тъй, че друг път да имаш мярка на устата си. К. Петканов, СВ, 194. Имам набито око. Разг. Лесно забелязвам и правилно разпознавам, разбирам, схващам нещо благодарение на опита си. Налягали на някоя площадка, дивите кози мъчно се различаваха, но Кара Ибраим имаше набито око и рядко се излъгваше. Ем. Станев, Избр. пр ІІІ [еа]. Поразително, с изключение на обувките, които бяха с половин номер по-големи, всичко останало ѝ пасваше идеално. Това не трябваше да я учудва. Дрехите, които беше донесъл в болницата, също ѝ станаха. Имаше набито око. Т. Иванова, ИТУ (превод) [еа]. Имам на главата си. Разг. 1. Някого. Длъжен съм да се грижа за издръжката на някого, да го храня или да го гледам (болен, стар и др.). – Бай Стоянчо – почна Кунчо и се поизкашля, – тъкмо тебе търсех. Стана ми една нужда... Челяд имам на главата. Ц. Церковски, Съч. III, 234. 2. Нещо. Длъжен съм да ръководя, да управлявам нещо. Да отложим събранието за довечера! – Никакво отлагане! Аз имам цяла околия на главата си, а не като вас само едно село! – язвително подхвърли Дойчинов. Ст. Даскалов, СЛ, 136. Имам на душата си нещо. Разг. Тревожа се, безпокоя се от нещо, измъчва ме нещо. Но господарите не искат да знаят какво имат на душата си слугите им, а гледат работата им. Й. Йовков, АМГ, 151. Имам на око (очи) някого. Диал. Харесал съм някого или нещо за някаква работа, избрал съм го, имам го предвид за нещо. – Петко, аз имам и тебе на око... Ти много можеш да направиш и най-много от тебе може да очаквам. Н. Попфилипов, БД, 111. Поискал една девойка от Родино, която имал на око, за която три пъти наред ходил, за да я склони. Н. Попфилипов, РЛ, 88. Питай момата кого има на очи, цигуларя ще посочи. Π. Ρ. Славейков, БП II, 49. Имам на ръка нещо. Разг. Разполагам с нещо или с някого и всеки момент мога да го използвам. Беше видял в долната махала отвъд баира, по пътя за мината, едно момиче и знаеше, че трябва да има нещо на ръка, ако рече да се ожени. Вл. Полянов, БВП, 18. Въпреки това ние пазехме най-строга конспирация при нашата просветна работа. Врагът можеше да знае, но не биваше да има доказателства на ръка. Ем. Манов, ПЯ, 99–100. Имам на своя страна някого. Разг. Подкрепян съм в някакъв спор или борба от някого, привърженик ми е. Тези 9 – 10 души, извънредно богати и привилегировани, имат на своя страна хиляди известни личности, финансисти, председатели на корпорации и политически фигури, които по един или друг начин са купени и в момента са техни верни слуги. Чрез тях те тайно доминират и контролира света. Н. Николов, СПМ, 180. Не се карай никога с църквата. Гледай да я имаш на своя страна. М. Топалов, СБ, 156. Имам на сърце; имам на (в) сърцето си. Разг. 1. Някого. Обичам някого, влюбен съм в някого. Всъщност тя отдавна го имала в сърцето си – били съседи по къщи. А. Гуляшки, ЗР, 293. И прости на Пенка, що ми е казала. / На сърце си она мене е имала. Елин Пелин, Съч. V, 25. 2. Нещо. Тревожа се, безпокоя се от нещо. – Сестро, ти имаш нещо на сърцето, каза тя. Ти страдаш. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 65. Имам на ум; имам на ума си. Разг. 1. Нещо. Намислил съм, наумил съм си нещо, имам предвид нещо. – Ти говориш за предстоящи битки, княже, като че ли имаш на ум наскоро някаква война. А. Гуляшки, ЗВ, 91. – След пет деня ще се върна. Който иска да спаси себе си, челядта си от глад, нека ме чака! Той имаше нещо на ума си – но какво? Никой не знаеше. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 197. Умен човек и голям подигравач беше, то се виждаше как гледат очите му: отпуснато някак, лениво, но весело, хитро, като че все има нещо на ума си, а не го казва. Й. Йовков, ПГ, 107. 2. Някого или нещо. Помня, не забравям някого или нещо, мисля, грижа се за нещо. Замина си Гюрица войвода, / замина си две малки дечица, / .. / Па си дума Гюрица войвода, / на ум има, за деца си мисли, / като ка са негови дечица. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 205. 3. Някого. Мисля си за някого, обичам го, искам го. Когато Драгия беше тук, не поглеждаше Найда. Но сега, Найда от по-рано го е имала на ум? Затова беше станала друга, зарад него замина тя, не за баща си. А. Каменова, ХГ, 182. Големанов: – Той [Чавдаров] дали има някой на ума си? Илиева: – Има. Големанов: – И коя е тази щастливка? Илиева: – Ваша Вена. Ст. Л. Костов, Г, 56. Имам нещо с някого. Разг. В любовни отношения съм с някого. – А кой е тоя Йордан Попйорданов? – Най-безопасният, паша ефенди. Мълчалив, затворен в себе си. Има нещо с една даскалица. – Воденска. Д. Спространов, С, 104. Имам <нещо> общо с някого или нещо. Разг. Намирам се в някаква връзка, в някакво отношение с някого, с нещо. – Кажи какво общо имаш с нея? Да не би и ти да си комунист? – Знаеш много добре, че не съм никакъв комунист. Но аз я... обичам... Д. Ангелов, ЖС, 292. Какво правя аз тук, посред всички тия чужди и противни лица? – питаше се недоволен. – Какво общо мога да имам с цялата тая животински самодоволна пасмина? Д. Ангелов, ЖС, 225. Имам <нещо> против някого или нещо. Книж. Обикн. във въпр. изр. За уточняване дали приемам някого или нещо, дали съм съгласен с някого или с нещо. – Какво собствено имате против този роман? – изгледа го неприязнено и изпитателно Утренов. – Какво мога да имам против една фалшива, измислена книга? – дигна рамене търговският пътник. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 81. – Имаш ли нещо против, ако спрем за мъничко? Те спряха за мъничко, но тя поиска да пие нещо, и пиха. М. Иванов, СбХС, 216. – Срещнах и него, тъй и тъй, думам, Тоньо, ти ще имаш ли нещо против мене, от една партия сме. Дадено, бай Юрдане, каже, от тебе, каже, по-достоен човек за кмет няма. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167. Имам нос. Разг. Ориентирам се лесно в някаква обстановка, преценявам правилно хората и нещата. Хаджиев: – Да не излезе като другите – да се разходи, наяде и напие на наша сметка и после – прощавай! Ветров: – Възможно е и това. Ηο не ми се вярва. Аз имам нос и подушвам надеждните. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 407. Имам-нямам. Разг. Около, приблизително съм (при определяне на възраст). Той се обръща към мене с „бай“. На петдесет години е, аз имам-нямам трийсет, но какво мога да направя? Д. Цончев, ОТ, 104. Имам око¹ (очи) за нещо. Разг. Умея да възприема, да видя, да почувствам, да оценя нещо. Слушах и се питах защо понякога ние, хората, така ревниво крием същността си! Защо затрупваме богатствата си? Може би ги пазим за онези, които имат очи за тях? Б. Борисова, МИ, 59. Той е добър скулптор и художник. Има око да улавя не само формите и цветовете на видимия свят, но и чувството за скритите трепети на човешката душа. Ст. Грудев, АБ, 28–29. Имам око² на нещо или някого. Диал. 1. Много съм харесал нещо или някого и искам да го притежавам. Вторий селянин: – Никой не ме е викал на съд, нито дължа. Шейновски: – Възможно ли? Вторий селянин: – Цалувам хляб, господине. Само едно зная, че Белодушков имаше око на моите ниви. Ив. Вазов, НП, 28. 2. Обикн. в пов. накл. Наблюдавам непрекъснато нещо или някого, за да избягна неприятни изненади. – Ти... такова... имай око на селото. Татарите, знаеш ли ги? Стане ли нещо, прати Хрусан с коня... Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 325. Имам орлови нокти. Диал. Силен съм и никой не смее да ме закача. – Виж го ти! Прави се на божа кравичка, пък има орлови нокти!... Ц. Родев, Т [еа]. Имам остър език. Разг. Рязък съм, не съм деликатен, когато говоря или критикувам.– Тази дама има остър език и темперамент на женски алигатор. А. Михайлова, ПЦ (превод) [еа]. Остър език има това момиче и ще си намери белята. Имам очи; имам лице. Разг.; Имам сурат. Диал. Със следв. изр. със съюз да. Обикн. във 2 и 3 л. Не се срамувам да постъпя по един или друг начин, проявявам нахалство, безочие с някаква своя постъпка (употребява се за изразяване на възмущение от някого). – Вие опозорихте батальона и имате очи да стоите пред мен! Под съд ще ви дам! Кр. Кръстев, К, 171. – Гошка, я и ти се улови на хорото! – покани го Павел, като му подаде ръка. – Не искам! Още има и лице да ме кани, да играя при него! К. Петканов, ОБ, 187. Не само черковното и училищното сребро са турили в джоб чорбаджиите, ами и ищирата, и опростеното на раята – пю! – Пък имат още сурат да търсят вземане от народа. П. Тодоров, Събр. пр II, 426. Имам <още> жълто около (на, по, край) устата <си>. Разг.; Имам жълто на гагата; имам жълто под мустак. Диал. Млад и неопитен съм, не знам как да постъпя. Оная разбра, че баща ми има още жълто около устата, започна да се усуква край него и да го придумва да я отведе още тази нощ в Карабелово. И. Петров, ПДСР, 39. – Не е ли вярно, че по заповед на поручик Игнатиев сте взели участие в разстрела на каменополските другари? – Не е. Не съм взел участие, аз избягах. – Да не би да имам жълто край устата си? – неприлично улови той долната си устна. В. Нешков, Н, 393. Имам пари като у жаба червеи. Диал. Сиромах съм. Имам пари като у куче червеи. Диал. Богат съм. Имам перо. Книж. Умея да пиша, да съчинявам. Дописката е написана живо, интересно, авторът има перо на добър публицист. Д. Косев и др., БВР, 104. Имам под око някого или нещо. Разг. Непрекъснато наблюдавам отблизо някого или нещо, следя го, обикн. с погледа си. Какво крои този лукав старец? В думите му имаше заплаха – плашеше го с византийския император. Добре е да го има под око. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 464. – Ще вървите с нас – рече им командирът и мълчаливо направи знак на двама от габровските партизани да имат под око стражарите. М. Марчевски, МП, 165. Имам под ръка някого или нещо. Разг. На разположение ми е някой или нещо, мога всеки момент да разчитам на някого за помощ или мога да ползвам нещо, което е на удобно за мене място. – Тук може да се държим и цяла седмица, господин поручик – каза със сдържана радост войникът. – Имаме под ръка всичко, каквото си поискаме. П. Вежинов, ВР, 275. Господата в бели наметала кимнаха приветливо с глави и от своя страна запитаха дали господин Лефтеров има под ръка петстотин глави породисти говеда. А. Гуляшки, ЗР, 21. Може и да не ми дотрябват тия пари; но във всякой случай добре е да ги имам под ръка. АНГ I, 179. Имам понятие (представа). Разг. Разбирам нещо, запознат съм отчасти с нещо. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ от земеделци, занаятчии и търговци. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 11. В затвора ще си отдъхна. Поне няколко години. Напълно съм го заслужил с моите провали. Имате ли представа какви щети съм нанесъл на народното стопанство. Ив. Остриков, СБ, 62. Имам последната дума¹. Книж. 1. За подсъдим – дава ми се възможност накрая, преди произнасяне на присъдата, да се защитя, да кажа нещо в свое оправдание. 2. За осъден на смърт – дава ми се възможност да кажа последното си желание преди изпълнението на присъдата. – Никола Шопов, имаш последната дума. Високият, мургав работник не трепва, когато му слагат примката на врата. Ем. Манов, ПЯ, 64. Имам последната дума²; последен имам думата. Книж. Обикн. някъде, в, за нещо. 1. С решаващо значение съм за нещо, от мене зависи изходът на нещо. Не един път Пантера бе изпадал в тежко положение. Веднъж той бе открит и обграден в една селска къща. Никой не би повярвал, че Пантера ще може да остане жив. Но и тук неговата смелост и безстрашие имаха последната дума. К. Ламбрев, СП, 152–153. В тоя съдбоносен момент той не вярваше в победата, в чудотворната сила на голите ръце. Топовете щяха да имат последни думата. К. Велков, СБ, 103. 2. Имам много голямо влияние в някаква област, най-напреднал съм. Имам почва под краката си. Книж. Чувствам се сигурен в положението си. – О, тези неща ги разбирам. – Гласът ѝ прозвуча твърде самоуверено. Сега вече имаше почва под краката си. Голямо предимство бе фактът, че знаеше как функционира една голямо домакинство и откъм другата страна, страната на изпълнителите. А. Крупев, АН (превод) [еа]. Имам предвид нещо. Книж. Съобразявам се с нещо, вземам под внимание нещо. – Командирът не е имал предвид, че тука става непоносимо жежко. Впрочем командирите невинаги се сещат за хората, когато издават заповеди. Д. Добревски, БКН, 55. – Колко жени – мислеше си Галунка и имаше предвид и себе си, – смятат ги за некадърни да свъртят дом и къща. Й. Йовков, АМГ, 161. – А, значи заканваш се! Имай предвид, че тази ни среща не е последната. Ние с тебе ще се срещнем и в мазето на околийското управление. Мисли му! Сл. Трънски, Н, 216. Имам пред очи някого или нещо. Книж. 1. Съобразявам се с някого или с нещо, действам с оглед на някого или нещо. Когато журналистът пише, негов дълг е да има пред очи читателя, за когото той пише. РД, 1950, бр. 126, 2. 2. Непрекъснато наблюдавам отблизо някого или нещо, следя го с погледа си. Албанците не без съжаление пуснаха Гороломов, но не се отделиха настрана и пак го имаха пред очи. Й. Йовков, ПГ, 206. Имам присърце нещо; имам близо до сърцето си нещо. Разг. Милея за нещо, скъпо ми е, готов съм да го подпомогна. Ние се надяваме, че всички птицевъди и тия, които имат присърце преуспяването на този отрасъл от народния поминък у нас, ще се притекат на помощ на дружеството. Гр, 1906, бр. 1, 16. – Видите ли, аз обичам жените, разбира се, не от обикновена, а от идеална гледна точка, имам присърце тяхното движение и помагам, доколкото мога. Ст. Л. Костов, М, 41. Имам пръст в нещо. Разг.; Имам ръка в нещо. Остар. Замесен съм в нещо, взел съм участие в нещо. И когато наскоро нахълтаха дома му полицаи, той се досети, че и владиката има пръст в тая работа. Ст. Даскалов, ВМ, 21. – За Димитра аз имам пръст да не бъде избран! – додаде неочаквано Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 587. Всички стоят, та мя гледат и ся смеят! Ще видим, че всички имат ръка в таз кражба. За това няма съмнение! М. Балабанов, С (побълг.), 136. Имам работа. Разг. 1. Работя, заемам някаква служба, място някъде, за която получавам възнаграждение. Дълго чаках да ме назначат и ето че най-после имам работа. 2. Зает съм, ангажиран съм в определен момент. Турците имали тогава много работа другаде, за да се спират да развалят здравите каменни зидове на тия сгради. Ив. Вазов, Съч. XV, 24–25. Занят е, работа има, пък и бавно пипа. Й. Йовков, ПГ, 105. 3. За някого. Мога да предложа, да предоставя някаква служба, дейност на някого. Имам работа за тебе, в дюкяна си. Ив. Вазов, Съч. IX, 46. Имам рога. Разг. За мъж – жена ми ми е изневерила; рогоносец съм. Имам ръка. Разг. Умея много добре да рисувам, да направя, измайсторя нещо. – Прост човек е този Иван, неук, но умът му реже като бръснач. И има ръка – каквото прави, прави го! Ц. Родев, СТ [еа]. – Марин, научи тебе прави цигулка? – Ах, дядо Георги. – Има ръка, има око! Научи занаят! – Аха. В. Пасков, БГХ, 62. Може и художник да стане, има ръка. Имам се нависоко; имам се на голямо. Диал. Големея се, гордея се, надувам се. Не си царска дъщеря, та да се имаш толкова нависоко! К. Петканов, СВ, 49. – Защо ме плюваш? – Защото си по-мръсен и от турчин. – Много на голямо се имаш, но ще видим! К. Петканов, ЗлЗ, 99. Имам си в паница въгленче. Диал. Безпокои ме, мъчи ме, тревожи ме нещо. Имам си времето. Диал. Заможен съм, добре съм материално. – Стояне, знаеш ли, че Милена много те иска? – Коя Милена, Дойновата мома ли? Добре е, имат си времето. И ниви, и овце имат. К. Петканов, СВ, 115. Имам <си> едно на ум. Разг. 1. Внимавам, запомням, че може да ми се случи нещо лошо и съм готов да го предотвратя или да се справя с него. – Аз ще обадя на Кунчо и Калъча, ама и ти да имаш едно на ум – обърна се той към Гешо, – да не би там да започнете да правите панаир с него – сочеше той уплашения войник, – здрав и читав го вземаш, такъв трябва да го предадеш по-нагоре. В. Нешков, Н, 90. – Докторе, ти си кабинетен човек! Хората не са туй, което си мислиш за тях... Толкова съм патил, че винаги си имам едно на ум. П. Вежинов, ЗНН, 56. 2. Намислил съм си нещо и искам да го осъществя или съм готов да направя, да извърша нещо. – Господин Банков, демек от нас какво се иска – като свирнете вие отгоре, ние да си имаме едно на ум и с цялата дружба вън от Офето, тъй ли е? В. Нешков, Н, 62. 3. Съобразявам се с нещо, вземам под внимание нещо. Изпитва [Петко] някаква дълбока ненавист, без да може да я излее открито, защото все пак има едно на ум, че съм роднина на господарите. С. Таджер, ПМ, 86. Той [Виденов] си имаше едно на ум за кръгозора на Грашев, смяташе го малко старомоден. Д. Фучеджиев, Р, 139. Имам си и под керемидка. Диал. Не съм безимотен, притежавам нещо, притежавам и други имоти. Имам <си> <като> обица на ухото. Разг. 1. Взел съм си поука от преживяна неприятност или грешка и вече внимавам тя да не се повтори. Добре! Така да бъде! Брак и в същия ден молба за развод... Веднага ще даде гръб на тая шантажистка... И край. И ще си има това като обеца на ухото... Б. Болгар, Б, 91. 2. Помня добре, зная (употребява се, когато се напомня на някого, че трябва да се съобразява с някои обстоятелства). – Делба няма да има и не може, докато аз не река. Туй го имай като обеца на ухото си. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 434. – Жена си му, ама аз пък съм му майка. Да си имаш веке обица на ухото. И секой да си знай местото в тая къща. Аз съм майка и знам секиму какво е нужно. Д. Талев, ПК, 341–343. Имам сила. Разг. За закон, наредба, решение и под. – прилагам се, важа, действам. Актът има сила по закон. П. Стайнов, АП, 475. Този закон има сила само на територията на САЩ. К, 1976, кн. 5, 61. Тази наредба има сила от 1 април настоящата година и ще се прилага само по отношение на тия служители, които ще бъдат назначавани на служба след 1 април. СтОВ, 1929, бр. 2, 15. Имам си муха<та> под (на) капата. Диал. Мъчи ме някакво съмнение, безпокойство. Имам си място<то>. Диал. Уместен съм, подходящ съм. – Ще го забравя аз, но тогава, когато ми хлопне дъската над главата – в гроба може да го забравя, но на оня свят пак ще си търся правдината... – Тогава – да четем молитви, дано ти премине... – Молитвите са хубаво нещо, но тука надали си имат мястото. Ц. Гинчев, ГК, 157–158. Имам <си> работа. Разг. 1. С някого. Намирам се в някакви (делови, приятелски, интимни и други) отношения с някого, в някакви връзки с някого. – Разбрах, че се криеш. От десет години само с шмекери имам работа. Познавам добре хората. Елин Пелин, Съч. IV, 173. – Така ли? – скочи снахата. – Аз ще ти дам да разбереш с кого разговаряш. Ще разбереш ти с кого си имал работа. Цял полк адвокати ще събера, но дела си ще взема. Сл. Караславов, ИИТХ, 70. След известно колебание, той се престраши да признае: – Обичаше ме някога, но сега не зная дали ме обича. А освен това научих от мои другари, че тя... имала си работа с друг. Ив. Мартинов, ДТ, 212. 2. С някого. Разправям се с някого, който ме е обидил, оскърбил или е извършил нещо нередно. Вие ще имате работа с най-опасния злодеец в столицата! Ив. Вазов, Съч. ІХ, 162. 3. С нещо. Намирам се в някаква връзка, в някакво отношение с нещо. – А не се ли страхува, че майор Пеев може да ни обади? – Не, той му вярва. Освен това Пеев го е уверил, че няма да го предаде, но не желае да има работа с антинародна организация. В. Нешков, Н, 363. Знайно е напр., че тялото на работниците, които имат работа с живак, поглъща този метал и бива причина на страшни болести. И. Гюзелев, РФ, 97. Имам <си> хош-беш (ож-беж) с някого. Диал. Близък съм с някого. – Кажи ти, Русано! Инженерчето не ти ли каза? Вие си имате ож-беж. Той на тебе нищо не може да откаже! Ст. Даскалов, ЗС, 313. Имам сметка. Разг. В мой интерес е, изгодно ми е, изнася ми. – Каквото и да излезе, пак държавата ще тури ръка. – И да тури..., селото град ще направи. Пак ще имаме сметка. Ст. Даскалов, ЗС, 329. Имам страха някому. Разг. Страхувам се много от някого и се съобразявам в постъпките си с него. Буля Модровица млъкна. Тя знаеше характера на своя мъж, имаше и страха му, затова считаше безполезно повече да настоява. Ив. Карановски, Разк. I, 166. – Защо ме удари, а? – Бих те – да ми имаш страха! З. Сребров, Избр. разк., 146. Имам сърце. Разг. Способен съм да изпитам жалост, състрадание, скръб, да съчувствам или да помогна някому. Да дадеш от кръвта си, за да спасиш болен на смърт, ще рече сърце да имаш. Д. Немиров, В, 90. – Често съм думал на баща ти, Павел ще си дойде, той има сърце. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 32. Имам тежка ръка. Разг. 1. Бия много силно, много болезнено. Спомням за един-единствен шамар от баща ми, който като характер беше много милозлив и благ човек, но имаше тежка ръка. С. Рачева, ЗУ [еа]. Патри се уплаши. Ако баба му кажеше вкъщи, щяха да разберат и комшиите, защото бащата на Патри имаше тежка ръка. Бр. Мормареви, ЗМН [еа]. Пази се само да не те ударя, че не знаеш колко тежка ръка имам. 2. Не ми спори работата, не ми се удава лесно; нямам успех, сполука. Имам уста. Със следв. изр. със съюз да. Неодобр. Осмелявам се, одързостявам се да кажа нещо, имам нахалството за нещо. – С кой добитък се гоиш и хрантутиш досега? С кои пари е купена тая стока, а? – Млък! И още имаш уста да говориш! Не те е срам, хаирсъзин с хаирсъзин! Чудомир, Избр. пр, 96–97. Имам уста като хамбар. Разг. Пренебр. Говоря прекалено много, не мога да бъда наддуман. – Двамата бяхте на конференцията, двамата отговаряте. Как тъй отстъпихте първенството? Уста имаш като хамбар, ще ви насадим на пачи яйца. Н. Каралиева, СМ, 45. Имам циганско сърце. Разг. Пощелив съм, иска ми се да имам това, което видя. Имам чене; имам уста. Разг. Умея да приказвам, да разказвам, да говоря убедително. Каза [главният] още, че мъже като Златния не постъпват тъй, защото имат и хубост, и чене, и пари; имат всичко, по което жените си падат. Г. Стоев, Зав., 38. Имам широка ръка; имам широки (редки) пръсти. Разг. Не жаля средства, харча много, прекалено щедър, разточителен съм. Трябва да се признае, че кралят има широка ръка: бъдещият наемател на 25 етажа на най-високата кула на Ню Йорк подписа договор за наем за 25 години на скромната сума... над 2 милиарда долара. ЛИК, 2013, кн. 9, 15. Младият принц имаше редки пръсти, пилееше пари наляво и надясно. Баща му му плащаше конете и файтоните, пушките и кучетата и му отпускаше по сто лири на месец за дребни удоволствия. Н. Иванов и др., ВСМ (превод) [еа]. Тя има широки пръсти, черпи, прави подаръци и вечно няма пари, разбира се. Имам широк гръб. Разг. Издържам, свикнал съм, мога да понасям (обикн. тежка работа или неприятности). Имам широко сърце. Разг. От нищо не се тревожа, не се вълнувам; с лек, безгрижен характер съм. В кръчмата едно грозно, брадато, куцо, килаво човеченце, това е кръчмарът. Никак не си е премислило то, че и кръчмарството си има своето изкуство и че едно от главните качества на един кръчмар е да има широко сърце. Ил. Блъсков, КУ, 63. Имам шушу-мушу с някого. Разг. Много близък съм с някого, имам интимни отношения с някого. „Маро – викаха ѝ, – твоята прабаба е имала шушу-мушу с Муса Коседжия, затова си такава боялия.“ Тя се плезеше, изваждаше безцеремонно широк червен език. Б. Болгар, Б, 62. Има място за нещо. Разг. Съществува възможност, условия нещо да стане, да се осъществи. След като зачерниха селото и оставиха толкова хора без покрив, имаше ли място за някаква празна хвалба? Г. Караславов, Избр. съч. I, 385–386. Има нещо гнило в Дания. Книж. Употребява се, за да се посочи, че някъде, обикн. в държава, учреждение и пр., съществуват големи нередности, престъпления, хаос и са нужни радикални мерки за оздравяване на атмосферата. Трудно е да се повярва, че съществува закон, който да е съвършен и да не създаде никакви проблеми при внедряването му. Когато обаче държавната администрация тръгва към промяна на нормативната уредба с мотив, че желае да отклони няколко милиона щатски долара от бюджета си, защото определено ведомство желае еднолично да разполага с тях, в съзнанието на всеки от нас изплува: „Има нещо гнило в Дания!“. Кеш, 2002, бр. 34 [еа]. Има нещо между (помежду) някого и някого. Разг. Съществуват любовни отношения, любовна връзка. Нина: – Имало ли е нещо помежду тебе и нея? Борис: – Нищо освен обикновено запознанство. Д. Димов, ЖСМ, 44. – Посближите се с някое момиче и отведнъж – права. С какво право, моля ви се? И то да има нещо помежду, разбирам. Й. Йовков, ЧГК, 20–21. Има-няма; я има, я няма. Разг. Около, приблизително (е) (при определяне на количество, брой и др.). Пред малката дружина застана Вълко – млад мъж, има-няма двайсет и пет години, с гневно присвити зеленикави очи. Ив. Гайдаров, ДЧ, 5. Радев: – Откога сте тук? Славов: – Има-няма пет минути. Г. Джагаров, ТМЗ, 145 – От тая сутрин я има, я няма пет души да са гласували за нас. Й. Йовков, ПГ, 271. Има си <от> крушка<та> опашка (дръжка). Разг. Съществува някаква причина, налице е някакво основание, някакъв повод за нещо или за да се говори, да се твърди нещо. Хората бяха научили, че тя [Станка] е ходила да изпраща Тъкачев чак на гарата, че той заминал някъде да се учи, но не се върнал вече. И те свързаха тези случки със слуховете за прескачане на плетове по никое време и за това, че са се срещали двамата в плевнята. То си има от крушка опашка, не ще да е гола приказка, думаха си хората. Г. Караславов, ОХ, 394. Има си хас. Разг. 1. Със следв. изр. със съюз да. Възклицание обикн. за изразяване на неприятно чувство при предположение, опасение, че нещо не е или няма да стане така, както се очаква, или че се е случило нещо лошо; нима, възможно ли е. Та не знаеше ли той [лекарят] какъв е човекът, който го изпраща с тази парола, двоумеше се момчето. Има си хас да не е попаднал на място! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 310. Наля вода и сипа на чичо си от шишенцето, без да брои в бързината си капките. „Има си хас да го отровя. Да съм налял много...“ – разтревожи се той и положи стария в креслото. М. Грубешлиева, ПИУ, 234. 2. Със следв. изр. със съюз да. Изключено е, не е възможно, няма причина за нещо (при твърдение, че нещо е сигурно). – И го набивам, ама както си зная. – И това ти доставяше удоволствие? – запита с отвращение Васката. – Има си хас да бия за удоволствие. Биех го да го направя човек. Б. Априлов, СбСт, 195. 3. Разбира се, естествено, как иначе (при отговор). – Всеки случай аз имам сведения, че нашият човек се държи доста отлично. – Има си хас! Той е закален болшевик! По-скоро ще умре, отколкото да издаде другарите си. К. Калчев, ЖП, 161–162. – Исмаил ага – рече старият, – нали големите хекимини лекуват такива рани? – Има си хас! – отвърна агата. – Че защо инак ще са големи хекимини? Г. Стоев, ЦЗ, 57. Има хляб в (у) някого или нещо. Разг. 1. Годен е, здрав е, може да работи. – Не ми върви... Поуморих се. – Има хляб, в теб има още хляб – успокои го актьорът. – Не се безпокой. Вдъхновението ще дойде. Б. Априлов, КН, 45–46. Пък и нашето адвокатче си го бива! Без него нищо нямаше да постигнем!... Има хляб в него. К. Калчев, ПИЖ, 90. 2. За нещо – може още да се употребява, да се използва; бива го. Имаш ли ум (акъл). Разг. Във 2 и 3 л. Възклицание за изразяване на възмущение, укор или учудване, когато някой постъпва съвсем неразумно или глупаво. Те там [на кораба „Надежда“] имат ли ум? На това, дето е достатъчна една плесница, за да изкаже всичко. Д. Добревски, БКН, 169. Той [Борис] натисна спирачките и колата спря. Ирина забеляза внезапно, че се намираха пред дома му. – Имаш ли ум?... – прошепна тя, като го улови за ръката. Д. Димов, Т, 184. Имаш много здраве; имаш много здраве от арменския поп. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Пренебр. 1. Не си прав, съвсем не е така. – Чакай – казва той,– какъв е този, дето в мътна вода риба лови? – Извинявай – казвам, – шефе, но тука имаш много здраве. Ясно какъв е, щом се възползува от обстановката и в мътна вода риба лови. Ст, 1968, бр. 1182, 1. – Ехе – рекъл си той [Сотир]. – Имате много здраве, ако си мислите да ме подкупите с една пура. И три галавечери няма да ви помогнат. Ем. Манов, В, 47. – А-а-а-а, имате много здраве от арменския поп, приятелю – скочи артистът. – Участието ми във филма действително бе една несполука, плод на компромис, затова нямах охота да възразявам, въпреки непремерените ви думи. Й. Попов, СЛ, 106. 2. Няма да стане така, както ти мислиш. – Хаа, имаш много здраве, Петко. Май ще те наджъне агрономчето. Кр. Григоров, ПЧ, 26. Тоя изедник, тоя изедник. И сега ли ще му създава ядове. – Ехей, бако, имаш много здраве – рече си Алекси. – Това не ти е миналото. Кр. Григоров, Н, 30–31. И на гърба (врата, тила) си имам очи. Разг.; И на задника (гъза) си имам очи. Диал. Вулг. Много съм умен и предвидлив, хитър, ловък. – Все пак трябвало е от време на време да поглеждате ехолота, Сергей Андреевич. Капитанът трябва да има очи и на гърба си, та всичко да забелязва. К, 1974, кн. 8, приложение, 27. И попадията толко кусури има. Диал. Употребява се, за да се омаловажат някои слабости, недостатъци. И решето сърце има. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че някакво тежко положение е достигнало до краен предел, че повече не може да се понасят някакви мъки, тегло. Може ли това тегло да изтърпи и най-бездушният? И решето сърце има – казват нашите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 36. И стените имат уши. Разг.; И дуварът има уши; и гора уши има; и плет уши има; зид уши има, <а плет очи има>. Диал. Употребява се, когато се говори нещо тайно, като предупреждение към събеседника да внимава, да се пази, защото може да бъде чут. – Признай сега, за да те пуснат... Жал ми е за тебе... Не мога без тебе! – Стига! Тук и стените имат уши... Глупости приказваш! Κ. Калчев, ЖП, 197. – Ако аз съм носил хляб на Филча, той пък е носил на Богдана. – Хъркъле, не забравяй, че и плетищата имат уши! – Та какво, като имат? – Ще кажат на турците и... К. Петканов, X, 107. Какво има? Разг. 1. При запитване с цел да се изясни нещо (положение, състояние и др.). – Какво има, какво е станало? – Викат ни в полка. К. Петканов, МЗК, 12. – Човек ли убиха? Митко, какво има, сине? Й. Йовков, Разк. I, 114. – Ах, Станке, да видиш какво стана! – Какво има? – попита любопитно тя. – Ще се годя. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 124. 2. С крат. лич. местоим. в дат. – при запитване относно състоянието, положението, качеството на някого или нещо. – Здрава ли си, чедо, какво ти има? – запита я угрижено. А. Гуляшки, ЗВ, 100. – Какво ѝ има на тази ютия, та не я щеш? Който няма глава, има крака. Разг. Шег. Употребява се, когато някой забрави нещо и трябва да се върне отново някъде, за да го вземе. Пръстени ли имаш на ръцете си. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Можеш и сам да свършиш някаква работа, не си сакат, нищо не ти пречи (обикн. като укор към някого). Защо ми казваш на мен да измия прозорците, ти пръстени ли имаш на ръцете си? Слива (сливи) ли имаш в устата си. Разг.; Орех ли имаш в устата си. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Неодобр. Защо мълчиш, защо не отговаряш, защо не казваш нищо. Ала лека-полека той се опомня и засипва любимата си с куп въпроси. Отде е научил баща ѝ всички тия неща? Най-сетне дъщеря му слива ли е имала в устата си, та не му е казала, че човекът, когото обича, не е някой простак и развейпрах, а главен писар във финансовото министерство. Св. Минков, РТК, 85. – Слушай, говедо, на тебе ти говорят!... Сливи ли имаш в устата? – Какво искате? – мрачно, с ненавист отвърна капитанът. П. Вежинов, ДБ, 59. Ами, ти защо мълчиш? Ням ли си, или имаш орех в устата си? А. Каралийчев, НЗ, 145. <Тук> има нещо гнило. Разг. Използва се за означаване, че някъде става нещо нередно. – Тук има нещо гнило. Погледни каква тълпа се е насъбрала, не ми харесва тая работа. – Хей сега ще разберем какво става – отвърна Ането. Зл. Енев, ПП [еа]. Нещо не бе в ред. Инстинктът му подсказваше, че има нещо гнило. Но какво ли? А. Николова, ЗР (превод) [еа]. Уста имам, език нямам. Разг. Не обичам да споря, да се противопоставям, кротък, тих съм по нрав и не обичам да приказвам. Ей го тоя, дето иде с очилата..., ходи и дебне да накладе някого на огъня. Така че внимавай. Уста да имаш, език да нямаш. В Балкана е убил своя другар, партизанин... Бил е в немилост, но после се наредил. Ст. Даскалов, ЕС, 347. Ще имам (има) да вземам. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. 1. В никакъв случай няма да получиш, да се сдобиеш с нещо, няма да стане така, както искаш (употребява се при груб категоричен отказ). – Ще имат да вземат тия от Монте Карло да ги тъпчем със зайци. Ние с теб ще се трепем да отглеждаме зайци, а те – с джобовете, натъпкани с нечестно спечелени пари, да ни ядат зайците. В. Цонев, ЕВ, 35–36. – Виж ги [тухлите] как са се наредили като войници. Ще ги харесат хората, ще искат и на тях да направим. Ама ще имат да вземат. Не продаваме майсторлъка си. Кр. Григоров, ОНУ, 58. 2. Отстъпвам по качества, красота и др. на някого или на нещо, стоя по-ниско в сравнение с някого или нещо. В барчето на хотела аз се запознах с един японец. Дори му изпях песента „Садила й мома край море лозе, край море лозе, със бяло грозде“ и му обясних, че японците ще имат да вземат с тяхната прословута източна образност. С. Северняк, ВСД, 8–9.

ИМА̀М м. 1. Мюсюлмански духовник. После, когато имамът взе да чете молитва, Фейзи стори толкова метани, колкото всички брезнишки правоверни. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 42. От долнето духовенство са: имамите, които отслужват обикновения намаз по джамиите, и муезините, които от минаретата свикват народа на молитва. Лет., 1871, 83.

2. Остар. Лице, което управлява мюсюлманска община или общност. Начело на освободителната борба застанали феодалната класа и нейният глава – имамът, духовен водач на мюсюлманите. П. Цолов, Й, 20. Арабия има различни владетели, които ся називат шейхове, емири и имами. Г. Икономов, КЗ, 85.

– От араб. през тур. imam.

Източник: Речник на българския език (онлайн)

РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)