ИМПЕРАТЍВНО. Книж. Нареч. от императивен (във 2 знач.). Тия [обществените] нужди налагат императивно да се даде по-правилна насока и по-силен импулс на икономическата дейност и инициатива. М. Герасков, Борба, 1919, кн. 1, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)