ИМПРОВИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от импровизирам като прил. 1. За словесно или музикално произведение – който е създаден чрез импровизация. На паметта ми много помагат и някогашните мои бележки, по-късните ми записвания и онова, което съм скътал и запазил: листове с импровизирани стихотворения, които съчинявахме в игрите през последната нощ. М. Кремен, РЯ, 24.
2. Разш. Който е устроен, уреден, приспособен за нещо без предварителна подготовка. Хората оживено коментираха събитието, за което вече се бе разчуло. И все пак, когато Филипов се качи на импровизираната трибуна – един голям празен сандък, и оголи глава, дворът занемя. Ем. Манов, 470. Аз сам съм приготвил и експедирал почти три четвърти от лекарствата, които се разпращаха из импровизираните болници и на бойното поле. Ал. Константинов, Съч., 155. На тая импровизирана трапеза, в една пръстена разлата паница стоеше някакво ястие от буренак. Ив. Вазов, Съч. IX, 90.