ИНКВИЗЍЦИЯ ж. 1. Истор. Съдебно-полицейски орган на католическата църква през Средните векове, който жестоко преследвал и наказвал еретиците и други нейни противници. Когато стигна до осмата глава на съчинението, от което почваше историята на Лойола и на светата инквизиция, тя получи призовка да се яви като свидетелка по делото на Джек в Мадрид. Д. Димов, ОД, 117. Севилският доминиканец Торквемада, основател на първия съд на инквизицията, в продължение на двадесет и пет години изгори и удави дванадесет хиляди души само в Испания. И. Спасова, ЧК (превод), 10.
2. Разш. Жестоки, безчовечни мъчения при разпит; инквизиране. Започна инквизицията. Селянинът не издаде звук, не изпъшка. Десетина полицаи се редуваха – умореше ли се един, дебелият гумен кабел отиваше в ръцете на друг. По челото на инквизирания изби пот. Накрая мълчанието му обезкуражи полицаите. Д. Жотев, ПМИ, 11. Фелдфебелът Кръстю Тодоров преустрои телефонен апарат за изтезания с електрически ток. Всички средства на съвременната инквизиция трябваше да бъдат приложени. П. Илиев, ЛВ, 107. Ръцете му бяха започнали да треперят отдавна, още като студент, в ония дни на нечовешки инквизиции, които изтърпя в Дирекцията на полицията. Т. Монов, СН, 176. Една затворена кола бързо откарва двамата арестувани в Обществената безопасност. След тежки, нечовешки инквизиции най-после процесът се насрочва. М. Гръбчева, ВИН, 255. Настъпват най-тежките дни в живота на Ашика. Побоища, инквизиции, нечовешки мъчения. НС, 1958, бр. 140, 2. // Подлагане на някого на душевни мъчения, на силен тормоз.
– От лат. inquisitio, -onis ‘разпитване’ през нем. Inquisition или рус. инквизиция.