ИНТЕГРА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Мат. Който се отнася до изчисление на интеграл; интеграционен1. Редица задачи от оптиката, теорията за газовете и т.н. настойчиво изискват теорията на интегралните уравнения. Матем., 1966, кн. 2, 15. Интересно е да се отбележи, че Архимед е използувал един метод, който може да се нарече метод на интегралните суми, в които се съдържат редица елементи от съвременното интегриране на определен интеграл. Матем., 1967, кн. 2, 2.
2. Книж. Който е неделима част от нещо цяло, от цялостен процес и под. „Издирванията са доказвали ясно, че значителна част от траките след заселяването на сарматите се е славизирала и е приела славянския език, следователно в антропологическо отношение траките още живеят и сега съставляват интегрална част от българския народ.“ СбЦГМГ, 68. В затвореното дружество са разгледани следующите въпроси: интегралното възпитание, методите на обучението, задачата на народния учител. Н, 1895, бр. 13–14, 104.
◊ Интегрално смятане. Мат. Дял от математиката, в който се изучават най-простите свойства и приложения на интегралите. Впоследствие станало известно, че през тези чумави години Нютон е създал анализа на безкрайно малките, .. диференциалното и интегралното смятане по приетата сега терминология на Лайбниц. Ив. Въжарова, ИН (превод), 26. Интегрална схема. Спец. Функционално цялостни схеми в радиоелектрониката, осъществени на базата на микротехнологията върху полупроводников кристал в извънредно малки размери. Съвременната електронна промишленост произвежда широка гама от полупроводникови елементи и интегрални схеми. РТЕ, 1997, кн. 7 [еа]. Използването на интегрални схеми промени радио- и телевизионната техника, научната апаратура, направи възможно създаването на компактни компютри. СФ, 2000, кн. 4 [еа].
– От лат. integralis ‘неделим’.