ИНТЕЛИГЀНТНО. Нареч. от интелигентен (в 1 знач.); културно, образовано. Но фактът бе натъкнат на вниманието на хората, както интелигентно се изрази Велчо Табакерата една вечер пред селсъвета. И. Петров, МВ, 66. – Вие се изразявате прекалено интелигентно за един немски дърводелец! – каза той с искрено съмнение в гласа си. П. Вежинов, НС, 110.