ИНТЕНЗИТЀТ м. 1. Спец. Големина, степен на концентрация, разпространение или действие, обикн. на светлина, звук и под. за единица време върху единица повърхност; сила. Звездите, които наблюдаваме по небосвода, не са еднакви по интензитета на видимия си блясък. Много отдавна астрономите са класирали звездите по величини, като тия от тях, които имат най-голям видим блясък, са определили като звезди от първа величина. Астр. XI кл, 1964, 11. Светлосилата или интензитетът на светлината се определя от светлинния поток, който се излъчва в единица пространствен ъгъл. Ел XI кл, 1965, 64. Той облъчил пластинка с червени лъчи. Отделили се електрони с определена скорост. Увеличил интензитета на облъчването, отделили се повече електрони. Вл. Харалампиев, ПСС, 43. Ухото, което възприема звука в звуковото поле, получава усещане за сила на звука в зависимост от енергията, която е достигнала до него, или от интензитета на звуковата вълна. Физ. X кл, 1965, 95. Силата на земния магнетизъм се определя от магнитното напрежение (интензитет), което е различно за различни точки от земното кълбо. Р. Христов и др., Г, 13. Интензитетът пък на оцветяването на кръвта зависи от количеството на хемоглобина в нея. Б. Койчев, Б, 105.
2. Книж. Сила, интензивност. Една шестнадесетгодишна девойка, която обича за пръв път, не може да има тоя проявен интензитет на чувства и патос, които Шилер е вложил в героинята си. Ст. Грудев, АБ, 54. Жизнеността на организмите се изразява в по-голямата съпротивителност спрямо външни въздействия, повишен интензитет на жизнените процеси, на обмяната на веществата. ОБиол. X кл, 66.