ИНТЕРЀСНО нареч. 1. Предизвикващо интерес; интригуващо, любопитно, занимателно. Учителят преподава интересно, увлича умело учениците. Отеч., 1977, кн. 10, 5.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва интерес към някого или нещо, че на някого някой или нещо са интересни. Аз я знаех тая легенда, но интересно ми бе да я чуя от устата на Калиновича, ефекта от което предварително предвкусвах. Н. Попфилипов, РЛ, 49. Понякога дълго време, особено следобед, никой не минаваше по стълбището. Но дори и тогава за Пешо бе интересно да седи там заедно с Коста и да наблюдава безбройните илюстрации, залепени по стените на тясната стаичка. П. Вежинов, СО, 23. б) Означава, че някъде е любопитно, занимателно, поражда се интерес. Интересно е да се наблюдават птиците в гората.