ИРАЦИОНА̀ЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ирационален. – Неузнаваема!... Това е тъй наречената ирационалност в душата на жените!... Те ни смайват с безумни и неочаквани постъпки, а после откриваме, че зад всичко това са успели да наредят живота си с логика, на която завиждаме! Д. Димов, ЖМ, 79.


Източник: Речник на българския език (онлайн)