КАБАРДЍСВАМ, -аш, несв.; кабардѝсам, -аш, св., непрех. Разг. 1. Обикн. за тесто — издувам се при втасване; шупвам, набъбвам, бухвам, втасвам. Щом омекнеше калта и можеше да се меси, трупахме я с лопати на по-висока купчина, да не съхне от слънцето, и я оставяхме да кабардиса. Кр. Григоров, ОНУ, 58. Тестото за козунаците кабардиса, та напълни нощвите.
2. Прен. Подпухвам, подувам се след бой, удар и под. — Ще те млатя, дорде задникът ти кабардиса — увери го Камарашинът. Т. Харманджиев, Р, 149. Пък мустаките нека ги разчете, така, да кабардисат, като хе, хе, на италианския крал. Ал. Константинов, БГ, 38.