КАПИТУЛЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Воен. Прекратявам военни действия и се предавам на неприятеля при продиктувани от него условия. На 28 ноември 1877 г. турската армия се опитала да пробие обсадата и да се изтегли към София, но била разбита и капитулирала. Ист. X и XI кл, 172. — Положението е отлично, бай Стойчо! Вчера Италия е капитулирала. К. Калчев, ЖП, 437. — Може би госпожица Староселска искаше да каже, че една от воюващите страни до Нова година ще капитулира — поясни внимателно Тъкачев, като наблюдаваше всяко движение на Русинов. Г. Караславов, ОХ I, 104. Немските части от текстилната фабрика, която беше превърната в истинска крепост, не можаха да окажат почти никаква съпротива и бързо капитулираха. П. Славински, ПЩ, 454.
2. Прен. Отстъпвам пред нечия воля или искане, пред трудности или в спор. — Не мисля да ви се налагам — рече студено Филип. — Просто не мога да търпя някои неща. .. От мерзостите на живота човек може да се умори, да капитулира. Ем. Манов, БГ, 199. Няма ли някои от чиновниците да се разколебаят, да се пречупят, да капитулират? .. Правителството се заканваше, че няма да се спре през нищо, за да разгроми стачката. Г. Караславов, ОХ III, 386. —Да, разбирам твоите намеци... Ти искаш да подпиша декларацията, за да ме направят писар в общината, да капитулирам! К. Калчев, ПИЖ, 166.