КЛЕВЀТНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Разпространяване на клевети; клеветене. Говорех против клеветничеството, исках да се издири авторът на писмото и да се накаже сурово, как може да се петнят честнume хора, да се подрязват крилата на младите! Ив. Венков, ХКН, 69. Можете ли ни преведе барем един факт из нашият частен или обществен живот, който да потвърди думите ви, .., че ние са занимаваме само с лични интереси. .. Ако не можете, то ние имаме пълно право да ви заподозриме в клеветничество. Хр. Ботев, Съч. 1929, 243-244. За человека, когото ти наричаш приятел твой, кажи ми: .. Наема ли ся да тя защити, когато клеветничеството скритом управя противу честта ти смъртоносните си стрели? Пч, 1871, кн. 1, 13-14.
2. Клевета. Друг някой ученик преповтаря за Левски твърде известните стари клеветничества. Гоце, .., засегнат види се право в сърцето, изправя се настръхнал и крещи с протегнати ръце. П. К. Яворов, Съч. II, 176. Царят ся показва колкози неправеден, щото повече уверение да даде на бунтовниците, а не на честний Коломб, комуто думите бяха думи истини, а на онези, гнусно клеветничество. П. Кисимов, ОА Ι (превод), 111.