КОМПЕТЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е много добре подготвен или осведомен в някаква област; вещ. Във всички тия мнения решителен и авторитетен глас има Радуш. Той е най-компетентен във военните работи и рязко отсича кое е възможно и кое не. Й. Йовков, Разк. I, 116-117. — Ще гоним Черната скала — забеляза той като компетентен в санитарната служба. Л. Стоянов, X, 69. Той [Левски] се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети. Ив. Унджиев, ВЛ, 352. В България има, .., компетентни лица, които ще могат с право да се произнесат върху научната и художествената стойност на тоя огромен труд. Р, 1926, бр. 206, 4.
2. Който е основан на много добра осведоменост, разбиране или подготовка за нещо. — Другарят секретар на петдесет и седма секция беше така любезен да ме насочи към вас, другарко Великова .. — да дадете своята авторитетна и компетентна преценка! О. Василев, Л, 60. Той [прокурорът] най-първо направи дълъг, подробен анализ на Закона за защита на държавата, .. после се позова на авторитетното и компетентно мнение на десетина германски, френски, белгийски, италиански и американски правници. Д. Калфов, Избр. разк., 55. Организира се Институт за спешна помощ, .., където намират компетентна и бърза помощ не само пострадалите от травматизъм софийски трудещи се, но и по-тежките травматични случаи от цяла България. ВН, 1958, бр. 2045, 4. Компетентен съвет. Компетентна препоръка.
— От лат. competens, -entis ‘способен’ през нем. kompetent и рус. компетентный.